Пролетта на 2015 в Париж се говори за България – земята на Одриското царство и Севт III. Най-посещаваният и известен музей ще покаже на света съкровищата на тракийските царе.Над 1600 експоната от 17 наши музея вече са в Лувъра. От 14 април за 100 дни те ще разказват история на многобройните посетители в сърцето на френската столица.

Зала „Ришельо“, където ще се разположи експозицията, е северното крило на Лувъра. Освен гостуващата изложба, там можете да видите образци на френската живопис, средновековни скулптури, апартамента на Наполеон III, предмети от източната древност като плочата със законите на Хамурапи. Ако пътувате с метрото, най-вероятно ще влезете точно през този вход, след като пресечете бул. „Риволи“.

На билбордовете в метрото и особено около спирка „Louvre-Rivoli“ изложбата вече се рекламира: „Епопея на тракийски царе: Археологически открития в България“. Това е част от кампанията за популяризиране на културно-историческите ни богатства. Да се надяваме, че гостите на Лувъра ще пожелаят да посетят и нашата страна, след подобна провокация.

Южното крило на прочутия музей се нарича „Денон“ и граничи със Сена. В него са едни отнай-известните произведения на изкуството като скулптурите на италианските майстори и великата Джоконда. В центъра на комплекса е квадратният двор на крило „Сюли“. В подземията му са се подслонили артефактите от Древен Египет. Трите части на музея се свързват под стъклената пирамида, където е и входът за посетители.Можете да стъпите на високите бетонни стълбчета и да си направите снимка-оптическа измама: как държите върха на пирамидата.

Ако още не сте влизали в Лувъра, сигурно вече ще намерите мотив да го направите, заедно с останалите около 30 хиляди посетители в този ден. Площта обаче е толкова голяма, че дори няма да разберете, че вътре има толкова хора. Предварително планирайте с какво време разполагате. За цял ден ще добиете доста обширна представа за експозицията. Ако имате само няколко часа, трябва добре да обмислите посещението си предварително.

Лувърът отваря в 9 ч., но тогава вече опашката се вие през целия двор. Все пак всичко е много добре организирано и дори в безплатната първа неделя от месеца ще чакате не повече от час-два, преди да влезете. Почивният ден е вторник. В сряда и неделя работното време е удължено до 22 часа. Цените на билетите зависят от вашите предпочитания. Възможно е да има изложби с отделни такси. Какво да изберете решавате на входа. Обикновено стойността е 16 евро на човек. Както и други забележителности в Париж, е безплатно за граждани на ЕС под 26 години. Удостоверява се с паспорт. Карта Paris Museum Pass също ви дава отстъпки, но е добре да си я купите от първия ден. Струва си, ако смятате да оставате поне 3 дни в Париж. Продава се на касите на големите забележителности.

В Лувъра можете да пристигнете направо от гарата. Предлага се безплатен гардероб за багажа и дрехите ви. Не се разрешава внасянето на храни и напитки, но за бутилка вода в раницата никой не прави проблем. В сградата има кафенета, ресторанти и снек-барове. Безплатно можете да използвате и детска количка. Снимането е разрешено почити навсякъде, но без светкавица.

За да не се лутате без посока, във фоайето си вземете каталози с карта на музея и аудиогид. Отбелязани са най-популярните експонати с точното им местоположение. Пред тях, разбира се, винаги има голямо стълпотворение. Не се колебайте да търсите помощ от уредниците, вместо да губите време в догадки. Предвидени са удобни места в залите, където можете да си починете. Лувърът не е възможно да ви разочарова и си заслужава отделеното време. Със сигурност то ще е повече, отколкото сте предвиждали.

В непосредствена близост на запад е паркът Тюйлери – разкошни градини за разходка и приятно място за пиене на кафе. От алеите му се вижда позлатеният връх на „Иглата на Клеопатра“ на площад Конкорд. Подарък е от Египет за Франция. Подобен обелиск краси и площад в столицата на Аржентина. След Лувъра надали ще сте в състояние да продължите по „Шанз Елизе“, но ако за ден сте обиколили всичко това, можете да сте изключително доволни от себе си. А ако сте видели и тракийското злато накуп, може би ще сте горди и от факта, че сте българи. Дотогава!