Пловдив. Подобно градско пространство едва ли е оцеляло другаде в България. Магията на "Капана" са многобройните улички, които се пресичат на гъсто, под различни ъгли, оставяйки място колкото за две или три къщи помежду си.

Всички къщи са представители на виенската архитектурна мода, завладяла България в началото на ХХ век, но тук са смачкани на тясно, без дворове, с фасади от по един-два прозореца (но пък на три, че и четири етажа) и ето, започва следващата къща. Днес всички приземни етажи са превърнати в магазини. Северната част на Капана се е превърнала в пловдивското "Сохо" - тук са се концентрирали многобройни барове и нощни клубове. Търговията в Капана никога не е преставала, променяла се е само нейната форма.
Квартал _Капана_ в Пловдив е един от най-необикновените и приказни квартали на градa
Според градския фолклор името може би идва от объркващите улички, в които лесно може да се изгубиш. Или от присъствието тук в първата половина на ХХ век на няколко любими "капанчета" (заведения с хапване и пийване), посещавани от всички пловдивчани. Или заради предлаганите най-разнообразни стоки. Изобщо, да се мине през Капана само за кратко било твърде трудно. Но името е доста по-древно - от XV век някъде тук се намирали Ун капан и Буюк капан - нешироки пространства, притиснати отвсякъде с дюкяни, където се извършвала търговията с брашна. И днес имената на улиците говорят за особеното минало на квартала - ул. "Железарска", "Абаджийска", "Златарска"...

Някога това е бил самият център на ориенталския Пловдив. Нестихваща глъчка е звучала от изгрев до залез: викове на продавачи, трополене на коли, удари на чукове, звънтеж на бакърени съдове и говор на всички източни езици. Тук е била главната чаршия на града, наречена "Тахта хали". За петстотин години тук е било сърцето на Пловдив - алъш-веришът. Оттук са потегляли стоки за Виена и за Индия.


"Тахта хали" изгаря в големия пожар от 1906 г. Новите сгради, построени след пожара, запазват доста от органичния план на ориенталските улички и затова днес мястото е толкова приятно за разходка. Различни занаятчии и бакали повторно отварят дюкяни, но кипежът на световния пазар е останал в миналото. Все пак традиционните занаяти, практикувани от майстори и калфи, се запазват тук чак до 50-те години на ХХ век. Днес е спокойно място в сравнение със съседната му Главна.