Прочетен: 2150 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2015 12:13
Започва при град Земен и Земенския манастир със скален отвор висок 100 м и широк коло 55-60 м и завършва на юг при село Ръждавица със значително по-широк скален отвор. Като цяло Земенският пролом е умален модел на грандиозния Искърски пролом. Като истински музей на открито Земенският пролом представя удивителни природни творения, с които е надарена българската земя.
Тук могат да се видят скални скулптури с изящни очертания, внушителни скални зъбери и венци, пещери, красиви водопади, множество карстови извори (най-голям от тях е Хайдушкият, с максимален дебит 2000 л в секунда). В северната част на пролома, на двата бряга на река Струма, се извисяват причудливите скални пирамиди с приказни форми - арки, игли, кули, крепости, животни, човешки глави и т.н. Особено величествени са Гълъбинските скали, Адам и Ева и др., високи до стотина метра.
В средата на пролома стърчат острите гребени на Земенските ритли. Те преграждат пътя на буйната река и я принуждават да криволичи около тях, образувайки живописни меандри. В южната част на пролома е красивият Скакавишки водопад. През пролома няма прокарано шосе. Може да се възхитите на красотата му само, ако пътувате с влак или пеша - по жп линията София-Кюстендил, която в района на пролома преминава през 9 тунела и 7 моста над Струма.
На десния бряг на Липовски дол е живописната скална композиция Агапие. Сред многобройните й скални игли се откроява Арката. Скалните зъбери образуват плетеница над широкия й заоблен отвор. Наблизо е внушителната скална група Сараят, която прилича на древен дворец.
В края на пролома, преди село Ръждавица, Струма приема късата пресъхваща река Шегава, която прорязва Риша планина - западния дял на Конявска планина. По десния долинен склон на реката пред погледа се разкрива величествена скална феерия от множество причудливи каменни образувания, а по левия каменист склон зеят отворите на няколко пещери.
Любопитно: Който е зърнал поне веднъж Земенските скали, изпада във възторг и недоумение как е могла природата да събере толкова много красота на едно място. В началото на миналия век известният чешки учен Константин Иречек написал за Земенския пролом: "Вътре в теснините настава великолепен пуст край, който донякъде напомня прохода на Люг в Залцбургските Алпи...Всеки завой, зад всеки скалист издатък, е отделен свят...На левия бряг нерядко се срещат ниски дъбови храсталаци...и от техните злени листа се издигат чудно сформирани високи, белезникави стълбове и игли, които напомнят известните Белоградчишки скали."
