Не е нужно да сте ботаници, за да се отправите на вълнуващо пътешествие към някое от тези легендарни дървета.

 Още по темата

• 10 дестинации за любители на скали и камънаци
• Маршрут в сърцето на Антична Тракия
• На лов за тайнствените баобаби в Мадагаскар

Достатъчно е да имате вкус за невероятното, да обичате да следвате легенди и идеята за ягодово дърво да ви звучи толкова невероятно, че ви се иска веднага да тръгнете да го видите.

Ето три от нашите любими дървета, които сами по себе си са забележителности:

                       1. Байкушевата мура в Пирин

Бихте ли тръгнали от другия край на България, за да видите на живо най-старото иглолистно дърво в страната? Едва ли. Ако обаче сте близо до Банско или на поход в тази част на Пирин, отклонете се малко от пътя, за да се отдадете на този нетрадиционен „дървесен“ туризъм.

  Байкушевата мура е на повече от 1300 години, което означава, че е кажи-речи връстница на българската държава. Нарича се така по името на лесовъда, който я открива и описва през 1897 г. - Костадин Байкушев.

Прочетете още за Байкушевата мура. 

Байкушевата мура - най-старото иглолистно дърво в България

      2.  Старият чинар самотник в Стара Загора

Някога, преди много, много години някой засадил един чинар. Или пък вятърът е довял някое семенце, а природата се погрижила за останалото. Това се случило преди около 700 години. За разлика от останалите свои чинари-връстници, Старият чинар е все още на мястото си и като че ли буквално има намерение да векува. Запознайте се с Платанус Ориенталис (Platanus orientalis). Обиколката на стъблото му е 11 м, диаметърът - 3,5 м, височината - 17 м.

Научете още за обявения за защитен обект чинар - самотник с историческо значение

            3.   Ягодовото дърво в село Долно Луково

Село Долно Луково има две основни атракции - църквата Св. св. Константин и Елена и вечнозеленото ягодово дърво, което расте пред кметството. Името на ягодовото дърво идва от формата на плодовете му. За разлика от истинските ягоди тези почти нямат вкус и въпреки че са ядливи, почти никой не ги яде. Затова пък в Испания и Португалия от тях правят сладък ликьор – мадроньо.

Научете още любопитни факти за ягодовото дърво.

 
                                         4.   Чинарът в с. Арчар

Историята на това дърво е история за един истински приятел, който от десетилетия стои като храбър боец и защитник на жителите на с. Арчар. Чинарът е част от техния живот - свидетел на селското битие, страничен наблюдател на дейността на читалището, ежегодно посреща малките първокласници в местното училище и изпраща вече порасналите випускници. Всяка неделя сгушва под сянката си множеството от седмичния пазарен ден и неизменно присъства като най-важен участник на традиционния арчарски събор „Илинден” и всички празнични събития.



Чинар в центъра на видинското село Арчар е българската номинация в конкурса “Европейско дърво на 2015 г.” Номинирани са дървета от 14 държави.
 
                                            5. Секвоя Гигантеа, с. Богослов



                  За Секвои Гигантеа:
Местоположение: Осоговска планина, с.Богослов
Надморска височина: 990 м.
Площ: 20 ха
Обявена: 09.01.1989 г.

Защитена местност "Група секвои - Ючбунар" край с.Богослов е обявена с цел опазване на вековните дървета от вида на калифорнийския ендемит, разпространен в диво състояние единствено в Сиера Невада. Секвоите са внесени за пръв път в България през 1890 г., а в Кюстендилско - от лесовъда Йордан Митрев през същата година. Те са най-големият представител на растителния свят с височина над 100 м. и диаметър на ствола до 10-12 м.

В гората в Ючбунар са запазени три гигантски секвои на възраст над 110 г. и височина около 30 м. - това са най-големите дървета от вида у нас. Около гигантите се е развила малка гора от стотина по-млади екземпляра. Територията на природната забележителност, защитена от закона, е доста по-голяма с цел да се даде пространство за бъдещото естествено разширение на гората от вечнозелените дървета с червени стволове.