На този ден имен ден празнуват: Никола, Николай, Николина, Николета, Ненка, Нина, Нино, Кольо.

                                       Информация за Никулден

Църквата почита Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Той се е родил през 280 г. в Малоазийската провинция Ликия и по времето на император Константин Велики е бил провъзгласен за Мирликийски архиепископ. Взел участие в Първия вселенски Никейски църковен събор. Умира през 325 г. Остава прочут със своите морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци от крушение.

Българите почитат Свети Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир - океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.

Задължителен момент в традиционната никулденска обредност е консумацията на риба. Обикновено жените приготвят шаран, тъй като според поверието шаранът е “слуга” на св. Никола. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето и излезлите силни вълни пробили дъното й, той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. От тогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца, чийто празник българите наричат още “Рибни свети Никола”, “Мокри свети Никола” или “Рибена черква”. Най-често шаранът се пълни с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди, увива се и се пече в тесто. Така приготвеното празнично блюдо е известно като “рибник”.

Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите.

Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква.

На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост - “кръхче” или “дъна” се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от “зли очи” и уроки.

В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира.

Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести.

Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете

На този ден имен ден празнуват: Ана, Анна, Анка, Ани, Янко, Янка

На този ден православната християнска църква почита Света и праведна Анна. Като майка на Богородица Св. Анна закриля брака, семейството, девствеността, бременните жени и вдовиците. Този празник е известен още като Зимна Св. Ана или Анино зачатие.

Народът почита този ден и като празник на врачките. Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова Година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък.

Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.

На 12 декември почитаме Св. Спиридон Чудотворец
Повече за неговият живот можете да прочетете като кликнете ТУК или ТУК.

На този ден имен ден празнуват: Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната, Иго

На този ден Църквата почита Св. Игнатий Богоносец - един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. По време на управлението на император Траян, в началото на ІІ век, Игнатий бил откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.

Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” “Идинажден”, “Игнатьовден”, “Полаз”, “Полязов ден или “Млада година”.

Тъй като Игнажден означава „пламенен ден”, днес именици са и хората, носещи имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.

Според поверието, на Игнажден започват и родилните мъки на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наречен Нов ден или Млада година.

С Игнажден се поставя началото на коледните празници. С него е свързан обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година.

Полазникът (първият гост) често бива избиран и канен предварително от домакините. Когато той пристигне, трябва да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на семейството да имат толкова добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за плодородие.

Дали ще има плодородие, гадаели и по “въглен на секира”. Добър знак за това е, ако изгори докрай въгленът и стане на пепел върху нея.

На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.

На Игнажден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло. Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват Мръсните дни, които траят до Нова година.

За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.

Вечерта преди Игнажден се приготвя празнична трапеза. Всичките ястия трябва да бъдат постни. Поднасят се ошав, варени царевица и боб, туршии и зеленчуци.

По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината - за здравето, плодородието, имането. Полазникът може да бъде чужд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома.

На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.

Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.

На този ден жените не трябва да работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко.

Според друго поверие на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през довело до друго поверие: Смята се, че всичко, което се прави на Св. Инат, упорито ще става през цялата годината, т.е. ще се заинати така да става.

На този ден момците поставят ечемик под възглавницата си. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.

На този ден имен ден празнуват: Евгени, Евгения, Жени, Благороден, Благородна, Малчо, Мален, Малена, Малин

Малката Коледа или Бъдни вечер е един от най-светите семейни празници. Целият ден минава в подготовка на вечерната трапеза, която задължително е постна, а ястията трябва да са 7 или 9 на брой (колкото са дните в седмицата и месеците на бременността). Вечерта около трапезата питката се разчупва, като първото парче е за Богородица, второто е на къщата, третото - за бабата, и така до най-малкия член на семейството.

Трапезата не се вдига до другия ден. Празненството се върти около посрещането на коледарчетата.

Това е празникът, с който се чества раждането на Исус Христос. Има поверие, че в коледната нощ небето "се отваря" и човек, каквото и да си пожелае, ще му се сбъдне.

Обредна трапеза: пача, свинско печено, печена кокошка, кървавица, наденица, кюфтета, сланина, пастърма със зеле, сарми, баница, пита, медени сладки.

Православната църква почита паметта на първия християнски мъченик – Св. Стефан.

Той е създател на първата християнска общност. Тъй като тя започнала да набира сила, юдеите завидели на Св. Стефан, обявили го за измамник и го пребили с камъни. Единствената, която се молела за него, била Св. Богородица.

Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината. Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини Най- често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.

Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода.

На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот.

Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.

На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през ноща, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.

- На 31 декември посрещаме Новата 2012 година.

Ето ви и две календарчета за 2012 год.


Каква ще бъде Новата 2012 год. - годината на Черния дракон според китайския календар, можете да  прочетете като кликнете  ТУК  за някои предположения или ТУК. Каво вещаят други астролози вижте ТУК.  За вашия хороскоп за 2012 г. можете да прочетете ТУК.