Постинг
18.10.2010 18:11 -
ДВОРЕЦЪТ ДОЛМАБАХЧЕ В ИСТАНБУЛ
Автор: mit777
Категория: Туризъм
Прочетен: 5250 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.10.2010 20:47
Прочетен: 5250 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 18.10.2010 20:47
Дворецът Долмабахче е най-красивият дворец в Истанбул и е построен на три нива и е ненадминат със своята пищност и лукс, дори таванът е декориран със златни елементи /злато в Турция с лопати да го ринеш/. Стените на двореца са украсени с картини на известни художници от 19 в., а изложените красиви копринени килими са с обща площ 4500кв.м.
Ето и една подробна статия за двореца Долмабахче /Dolmabahce sarayi:
Дворецът Долмабахче е строен между 1843 и 1856 г. по нареждане на 31-ия султан на Османската империя Абдулмеджид. Построяването е коствало на империята 5 милиона златни турски лири или за да си го представите по-добре - 35 тона злато. Дизайнът е по западен образец и включва елементи от барок, рококо и неокласицизъм, преплетени с традиционното османско изкуство и култура за създаването на нова, уникална комбинация. По отношение на функционалността обаче той е построен така, че да следва традициите на класическия дворцов живот в Османската империя, както и да носи чертите на традиционната турска къща. Той е най-големият дворец в Турция като площ на сградите му - 15 000 кв. м. В Долмабахче има 285 стаи, 44 зали, 68 тоалетни и 6 хамама. Дворецът притежава и най-голямата колекция от полилеи, направени от кристал Бохемия или Бакара.
Мястото, на което е разположен дворецът, първоначално било залив на Босфора, който бил запълнен постепенно през XVIII век, за да бъде превърнат в градина. Тя била особено харесвана от султаните. От тук идва и името на двореца - dolma означава "запълнен", a bahce - "градина".
Долмабахче е бил дом на шестима султани от 1858 г. до 1924 г. когато халифатът е отменен, а Турция става република. Последният султан, обитавал двореца, е Халиф Абдулмеджид Ефенди. Със закон от 3 март 1924 г. Долмабахче става държавна собственост. Създателят на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк използвал двореца за лятна резиденция и създава някои от най-важните закони на новата страна в него. Той прекарва последните дни от живота си там, където и умира през 1938 г.
При посещението си в Долмабхче можете да разгледате само административната му част или само харема, който заема 2/3 от двореца, или и двете части с комбиниран билет от 20 турски лири, което се равнява на 20 лв.
Снабдени с брошурата в ръка и залепени за своя гид, можете да се насладите на този интересен дворец, който е забележителен и с невероятно красивите си кристални полилеи, огромните персийски килими и като цяло e комбинация между европейска архитектура с традиционни турски елементи, които можете да откриете най-вече в хамамите и стаите за отдих.
Обиколката на административната част на Долмабахче започва с входната зала и приключва в помещението, отбелязано под номер 23 в брошурата - пищната церемониална зала Муядеде. Докато стигнете до нея преминавате през зали, в които султанът е посрещал посланиците или други чуждестранни гости, стаи за отдих, снабдени с удобни отоманки и дивани, библиотеката и кабинета на султана, личните му покои, джамията и, разбира се, хамама, както и помещение, в което сега е подредена експозиция от лични вещи на различните султани и сервизи от злато, сребро, порцелан, кристал.
Най-забележителната зала в двореца е Муядеде хол. Разположена на 2000 кв. м., тя е 36 м висока, като куполът й е с диаметър от 25 м. В нея има 56 колони. Подът, разпростиращ се на 124 кв. м., е покрит с килим с европейски дизайн. Най-големият полилей в двореца, разбира се, виси тук. Изработен в Англия през 1853 г., той тежи 4,5 т и има 664 крушки. Първоначално той е бил захранван от газ, но през 1912 по него е потекъл ток. В нея са се провеждали различни церемонии, най-вече такива с религиозен характер.
Докато препускате през залите, можете да усетите потъмнелия с времето блясък на палата, осъзнавайки как всяка вещ, колкото и красива или помпозна да е, има срок на годност. Малко от вещите в двореца напомнят съвсем успешно за великолепието му от XIX век. Малко неща могат да бъдат запазени непокътнати с времето - като например някои от материалите, с които са строени дворците или полилелите тук, които наистина са здрави и красиви. И освен това вещите може би носят и отпечатъците на всички хора, които някога са се докосвали до тях, попили са енергиите, които са бушували между тях. И това може да бъде доста потискащо.
Музеят е отворен всички дни с изключение на понеделник и четвъртък от 9 до 15 ч., като само за музея са използвани 14000 кг. злато и 40000 кг. сребро.
И няколко клипа за този дворец. Кликнете върху стрелките на клипа, който искате да видите и се разходете в този интересен дворец.
Третият клип е за Истанбул като цяло.
Ето и една подробна статия за двореца Долмабахче /Dolmabahce sarayi:
Дворецът Долмабахче е строен между 1843 и 1856 г. по нареждане на 31-ия султан на Османската империя Абдулмеджид. Построяването е коствало на империята 5 милиона златни турски лири или за да си го представите по-добре - 35 тона злато. Дизайнът е по западен образец и включва елементи от барок, рококо и неокласицизъм, преплетени с традиционното османско изкуство и култура за създаването на нова, уникална комбинация. По отношение на функционалността обаче той е построен така, че да следва традициите на класическия дворцов живот в Османската империя, както и да носи чертите на традиционната турска къща. Той е най-големият дворец в Турция като площ на сградите му - 15 000 кв. м. В Долмабахче има 285 стаи, 44 зали, 68 тоалетни и 6 хамама. Дворецът притежава и най-голямата колекция от полилеи, направени от кристал Бохемия или Бакара.
Мястото, на което е разположен дворецът, първоначално било залив на Босфора, който бил запълнен постепенно през XVIII век, за да бъде превърнат в градина. Тя била особено харесвана от султаните. От тук идва и името на двореца - dolma означава "запълнен", a bahce - "градина".
Долмабахче е бил дом на шестима султани от 1858 г. до 1924 г. когато халифатът е отменен, а Турция става република. Последният султан, обитавал двореца, е Халиф Абдулмеджид Ефенди. Със закон от 3 март 1924 г. Долмабахче става държавна собственост. Създателят на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк използвал двореца за лятна резиденция и създава някои от най-важните закони на новата страна в него. Той прекарва последните дни от живота си там, където и умира през 1938 г.
При посещението си в Долмабхче можете да разгледате само административната му част или само харема, който заема 2/3 от двореца, или и двете части с комбиниран билет от 20 турски лири, което се равнява на 20 лв.
Снабдени с брошурата в ръка и залепени за своя гид, можете да се насладите на този интересен дворец, който е забележителен и с невероятно красивите си кристални полилеи, огромните персийски килими и като цяло e комбинация между европейска архитектура с традиционни турски елементи, които можете да откриете най-вече в хамамите и стаите за отдих.
Обиколката на административната част на Долмабахче започва с входната зала и приключва в помещението, отбелязано под номер 23 в брошурата - пищната церемониална зала Муядеде. Докато стигнете до нея преминавате през зали, в които султанът е посрещал посланиците или други чуждестранни гости, стаи за отдих, снабдени с удобни отоманки и дивани, библиотеката и кабинета на султана, личните му покои, джамията и, разбира се, хамама, както и помещение, в което сега е подредена експозиция от лични вещи на различните султани и сервизи от злато, сребро, порцелан, кристал.
Най-забележителната зала в двореца е Муядеде хол. Разположена на 2000 кв. м., тя е 36 м висока, като куполът й е с диаметър от 25 м. В нея има 56 колони. Подът, разпростиращ се на 124 кв. м., е покрит с килим с европейски дизайн. Най-големият полилей в двореца, разбира се, виси тук. Изработен в Англия през 1853 г., той тежи 4,5 т и има 664 крушки. Първоначално той е бил захранван от газ, но през 1912 по него е потекъл ток. В нея са се провеждали различни церемонии, най-вече такива с религиозен характер.
Докато препускате през залите, можете да усетите потъмнелия с времето блясък на палата, осъзнавайки как всяка вещ, колкото и красива или помпозна да е, има срок на годност. Малко от вещите в двореца напомнят съвсем успешно за великолепието му от XIX век. Малко неща могат да бъдат запазени непокътнати с времето - като например някои от материалите, с които са строени дворците или полилелите тук, които наистина са здрави и красиви. И освен това вещите може би носят и отпечатъците на всички хора, които някога са се докосвали до тях, попили са енергиите, които са бушували между тях. И това може да бъде доста потискащо.
Музеят е отворен всички дни с изключение на понеделник и четвъртък от 9 до 15 ч., като само за музея са използвани 14000 кг. злато и 40000 кг. сребро.
И няколко клипа за този дворец. Кликнете върху стрелките на клипа, който искате да видите и се разходете в този интересен дворец.
Третият клип е за Истанбул като цяло.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
