Други с пицата.Факт е, че тази средиземноморска страна притежава несравнима и доста разнообразна красота. Площади, катедрали, фонтани, древноримски останки, паметници от една страна…… а от друга – цветя, топлина и слънце.Разбира се, и гостоприемни и лъчезарни италианци, вкусна пица и паста, несравнимо капучино и лате.

Атмосферата във всяко кътче на страната е невероятна, а списъкът с италианските символи е безкраен. В него място намира и едно различно сладко усещане, за което винаги има място и време – джелатото.Вероятно възниква въпросът как така след толкова пица, паста и джелато, много италианци имат привлекателен външен вид. И тук е ключът към загадката. За пастата и пицата знаем, че тестото е тънко, а всички добавки към него са премерени. За вкусотията джелато обаче… грамажът трудно остава в приемливи граници. Тайната се крие в това, че джелатото е с по-ниско съдържание на мазнини и захар, отколкото обикновения сладолед. Със Закон в Италия е постановено, че сладоледът трябва да съдържа най-малко 3,5% млечни мазнини. За сравнение, в САЩ няма определен стандарт за сладоледа и минимумът млечни мазнини, който включва, е 10%. Голяма част от американските сладоледи са с мазнини далеч над стойностите в италианското джелато.Джелатото се прави с мляко, понякога обезмаслено, като се добавя сметана за вкус, шоколад, карамел, различни ароматизатори като пресни плодове, ядки и всичко друго, което фантазията ви позволи да допуснете в сладоледа си.

Има голямо разнообразие от сладоледени вкусове. Според ценители и специалисти, броят на видовете джелато може да надхвърли и 200.Има различни теории за пристигането на джелатото в Италия. Общото убеждение е, че Марко Поло е въвел сладоледа от Китай. Но и римските императори са били известни като любители на десерти, направени от плодове и лед или замръзнал сняг. Темата е спорна, но е факт, че италианското джелато и до днес е сред най-предпочитаните сладоледи по цял свят.