Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2015 07:22 - Посланието на Боговете
Автор: mit777 Категория: История   
Прочетен: 1609 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 22.09.2015 07:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Според древните митове на нашата планета е съществувала раса от хора, равни по своето могъщество на Боговете. Но защо различни племена и народи, разделени от морета и океани, имат легенди, които се повтарят буквално дословно? С какво да се обясни удивителното сходство в описанието на страшните катастрофи, разтърсили света? Как древните племена са получили математически знания, позволили им да създадат грандиозни съоръжения, чийто принцип на построяване е безсилна да обясни дори съвременната наука?
image

И досега остават неразгадани законите на акустиката на мексиканските съоръжения, лутаме се в лабиринтите на египетските пирамиди, с усилия усвояваме тибетската медицина, не сме в състояние да отговорим на въпросите, зададени от календара на маите…
И възниква „еретичната” мисъл: а може би митовете не лъжат? Може би наистина е съществувала суперцивилизация, загинала в резултат на катастрофи и оставила след себе си късчета знания, оцелели в паметта на жреците и пророците на древността?
Сумирайки аналогичните и допълващи се помежду си сюжети на сказанията, се получава доста забавна картинка: земята и небето са единни (рай на земята), човекът нарушава нравствените закони на своето съществуване, като получава опасни знания (изяжда плода от дървото на мъдростта), за наказание е изгонен от рая, търпи страшни мъки, преживява много катаклизми, в това число и потоп. В момента на катастрофата небето крие част от хората; друга част се скриват под земята и излизат на повърхността едва когато предварително изпратените животни се завръщат живи.
Мистиката на световния разум
image
В началото на Стария завет някои цифри са поразителни. Първите хора живеели по 900 години (подобна продължителност на живота се среща в много митове). Но биологическият цикъл на живия организъм е практически неизменен, той може да се увеличи или съкрати, но не безкрайно – във всеки случай не 10 пъти. И тогава идва простото обяснение – древните хора просто са имали друго летоброене. Тоест годината е била друга и е съдържала различен брой дни.
Може да се предположи, че хората са живеели приблизително по 110 – 130 години. Съответно годината по онова време е била седем пъти по-кратка, отколкото сега и се е състояла от 52 дни. Така изплува загадъчната цифра от злополучния календар, открит от археолози в дебрите на Централна Америка. Втората неясна цифра става логична – 13 (тринадесет небеса, тринадесет месеца и др.). Тринадесетдневната седмица, чиито покровители били групата Богове – повелители на небесата, враждуващи с Боговете на подземното царство. Ако се раздели 52 на 13, се получават 4 цикъла – 4 годишни времена, съществували преди катастрофата.
Но годината не може да бъде по-дълга или по-къса по желание на хората – тя се състои от определен брой дни и продължителността й е равна на една обиколка на планетата около Слънцето. С други думи, катастрофата в дълбока древност е довела до забавянето на скоростта на въртене на Земята. И може да се предположи, че на Земята е настъпил колосален ядрен взрив, в резултат на който скоростта на движение на Земята е намаляла, годината се е увеличила от 52 на 365 дни. Тази гледна точка позволява да се обяснят много загадъчни обстоятелства, тя може да бъде ключ и към редица митове.
Всеки човек с елементарни познания по физика разбира, че тяло, което губи от скоростта си в орбита, променя и самата орбита – нашата планета не е била изключение.
Да се опитаме да си представим възможната картина на случилото се, чиито опорни точки лежат в митовете на древните народи. Земята и небето са били едно – рай на земята. Нивото на живот е било наистина райско. Като се има предвид бързото движение на планетата около Слънцето (година от 52 дни, разделени на 4 цикъла по 13 дни), климатът е мек и постоянен, тъй като планетата не успява нито силно да се охлади, нито силно да се нагрее. Катастрофа (поради война, случаен взрив на енергийни запаси – в резултат на грешка или небрежност, и дори съзнателни действия на човека, за което говори митът, в който Ра-Слънцето остарява, хората престават да го уважават и дори замислят заговор срещу него, за което Ра им изпраща слънчевото око Сехмет, което започва да изтребва всичко живо в такива размери, че дори самият Ра не успява да го спре) – край на света не в преносен, а в пряк смисъл. Пепел и прах, причинени от ударната вълна, както и газовете и изпаренията превръщат чистата атмосфера в пълен или почти пълен изолатор на слънчевите лъчи. Хората се скриват в подземни убежища (9 подземни свята). За повечето не стига място или просто не успяват да се скрият. На повърхността на земята бушуват мощни урагани и пожари. Ледници. Атмосферата бавно се прояснява, но слънчевите лъчи не достигат земната повърхност в нужната степен и настъпва заледяване (ядрена зима). Нивото на радиация пада и хората излизат на повърхността. Потоп. Атмосферата се е прояснява, слънчевите лъчи топят ледовете. Всемирен потоп. Загиват групи хора, а оцелелите се пръсват по територията на планетата, лишавайки се от възможност за контакт помежду си. Голяма суша. Слънцето е по-близо, интензивността на въздействието му води до временно обезводняване на планетата. Появяват се гигантски пустини. В това време настъпва уплътняване на атмосферата с водни пари, появяват се облаци. Това спасява Земята от повторен потоп (Библията: „Полагам Моята дъга в облака, за да бъде тя знаме на вечния завет между Мен и земята… няма да има вода като потоп за изтребване на всяка плът”…).
Климатът се стабилизира, радиацията се самоликвидира, но последствията й са ужасяващи: интелектуалното ниво силно пада. Историческите събития се митологизират. Появяват се култове и религии. Определени знания са запазени, но се предават единствено в жреческите общества, за да държат хората в подчинение. С времето нуждата от тези знания постепенно изчезва.
Какво се случва след това, е известно на всички. Вероятно животът на разума щеше да прекъсне, ако не беше програмираността на всичко живо към оцеляване и самоусъвършенстване (с изключение на регресивните разклонения). Генната структура се възстановява и колкото и да е странно, нивото на интелекта се издига на значителни висоти. Може би в бъдеще, ако имаме такова, ще достигнем нивото на суперцивилизацията и отново ще създадем рая на земята.
Напълно вероятно е всичко да не е било така или поне не точно така, но във всеки случай си струва усилията тази версия да бъде старателно проучена. Ако не знаем причините за краха на съществувалата някога суперцивилизация, не сме застраховани от повторение на катастрофата. Със сигурност изчезналата цивилизация е оставила спомена за себе си, но се е постарала (което е логично) добре да скрие тези сведения, за да не попаднат те в неподходящи ръце и да бъдат изгубени.
Навярно те са предполагали, че човечеството ще се възроди, и са положили максимум усилия всички ценности, знания и опит да не изчезнат завинаги. Ще попитате: къде? Именно затова трябва да се създаде широка програма за изследване. Древните са откривали под земята ту мелници, ту семена на културни растения. Нима ние няма да можем?…







Тагове:   посланието,   боговете,


Гласувай:
11



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mit777
Категория: Туризъм
Прочетен: 2600372
Постинги: 752
Коментари: 280
Гласове: 952
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031