Хи­ля­ди хо­ра от цял свят, от вся­как­ва на­род­ност и ре­ли­гия се сти­чат в хра­ма “Въз­к­ре­се­ние Хрис­то­во” на хъл­ма Гол­го­та в на­ве­че­ри­е­то на Ве­лик­ден. В то­зи храм се на­ми­ра пе­ще­ра­та с праз­ния гроб на Хрис­тос.

 Под­го­тов­ка­та за пос­ре­ща­не­то на Бла­го­дат­ния огън за­поч­ва още от пред­ния ден ­ Ве­ли­ки пе­тък, под стро­гия над­зор на по­ли­ци­я­та. Га­сят се всич­ки све­щи и кан­ди­ла в хра­ма, над пло­ча­та на гро­ба се пос­та­вят не­за­па­ле­ни кан­ди­ла и пар­чен­ца ва­та, след ко­е­то гроб­на­та ка­ме­ра се зат­ва­ря и за­пе­чат­ва.

 В средата на ложето на Живоносния Гроб се слага кандило, напълнено с масло, но без огън. По цялото ложе се разхвърлят парченца памук, а по краищата му се прокарва лента. Така приготвената след огледа на турските заптиета, а днес на израелската полиция Кувуклия (Параклисът над Божи Гроб) се заключва и запечатва от местния ключар-мюсюлманин."

 20-30 минути след запечатването на Кувуклията в храма нахлуват православните арабски младежи, чието присъствие също е задължителен елемент от Пасхалните тържества. Младите араби седят като ездачи върху раменете един на друг. Те молят Божията Майка и Господа да дадат на православните Благодатния Огън: "Иля дин, иля вил ел Месиа!" ("няма друга вяра освен православната, Христос е истински Бог!"), скандират те. Европейските богомолци, свикнали да изразяват по друг начин чувствата си, навикнали на спокойни богослужения, биват често потресени от това поведение на местната арабска младеж. Господ обаче ни е напомнил, че приема това детски наивно и чистосърдечно обръщане към Него:"По времето, когато Йерусалим бил под британска власт, английският губернатор се опитал веднъж да забрани тези "дивашки" танци. Патриархът се молел два часа в Кувуклията: огънят не слязъл. Тогава патриархът на своя отговорност заповядал да пуснат арабите… И огънят слязъл". Арабите сякаш се обръщат към всички народи: "Господ потвърждава правилността на нашата вяра със слизането на Благодатния Огън в навечерието на православната Пасха! А в какво вярвате вие?" Процесията стига до Кувуклията и я обикаля три пъти. След това православният патриарх застава срещу входа в Кувуклията; свалят одеждите му и той остава само по платнен подрасник, за да се вижда, че не пренася в пещерата кибрит или каквото и да е, способно да запали огън. По турско време придирчивият "контрол" бил осъществяван от турските еничари, които обискирали патриарха преди влизането му в Кувуклията.В надеждата си да хване православните в измама, градското мюсюлманско началство слагало навсякъде из храма турски войници с голи ятагани, готови да отсекат веднага главата на всеки, който бъде забелязан, че внася или пали огън. Но никой така и не бил уличен в това през цялата история на турското владичество. Понастоящем патриархът минава през контрола на израелските полицаи.Малко преди влизането на патриарха служител внася в пещерата голямо кандило, в което трябва да се запали главният огън, и 33 свещи – по броя на годините на земния живот на Спасителя. След това православният и арменският патриарси (последният също съблича горните си одеяния преди да влезе в пещерата) влизат вътре. Отвън ги запечатват с голямо парче восък и слагат червена лента върху вратата; православните свещенослужители полагат върху восъка своите печати. В това време в храма се гаси светлината и настъпва напрегната тишина – чака се. Присъстващите се молят и изповядват греховете си, молейки Господа да даде Благодатния Огън.Всички, които се намират в храма, очакват търпеливо патриархът да излезе с Огъня в ръце. Впрочем, мнозина чакат не само с търпение, но и със страх и трепет: според преданието на Йерусалимската Църква се смята, че денят, когато Благодатният Огън не слезе, ще бъде последен за хората в Храма, а самият Храм ще бъде разрушен. Поради това поклонниците обикновено се причастяват преди идването си в святото място.Молитвата и обредът продължават до момента, в който се извърши чудото, очаквано от всички. През различни години мъчителното чакане е траело от пет минути до няколко часа .
   Преди слизането на Огъня храмът започва да се озарява от яркиприпламвания на Благодатната Светлина, тук и там се вият малки светкавици. При забавен кадър се вижда много добре, че те излизат от различни места в храма – от иконата, висяща над Кувуклията, от купола на Храма, от прозорците и други места, и изпълват с ярка светлина всичко наоколо. Освен това ту тук, ту там между колоните и стените блясват мълнии, които често минават без всякаква вреда през стоящите наблизо хора.

 Раз­каз­ват, че вед­нъж заб­ра­ни­ли дос­тъп на пра­вос­лав­ни­те хрис­ти­я­ни до хра­ма. Пат­ри­ар­хът с на­ро­да сто­ял на­вън, пла­чели и се мо­лели. В то­зи мо­мент, ко­га­то инос­лав­ни­те ча­ка­ли Бла­го­дат­ния огън, ко­ло­на­та, до ко­я­то сто­я­ли пра­вос­лав­ни­те, със си­лен гръм се раз­це­пи­ла и от нея лум­нал Не­ръ­кот­вор­ни­ят огън. Та­зи раз­по­ло­ве­на и об­го­ря­ла ко­ло­на и до днес стои на то­ва мяс­то.