на на Велика събота от векове до днес се появява небесен огън. За да датират началото му, църковните историци се осланят на писанията на светите отци Григорий Нисийски (IV век) и Йоан Дамаскин (VIII век), които лично са били в Йерусалим и станали свидетели на това чудно явление. За Благодатния огън говорят и кръстоносците и всички поклонници, отишли на този ден на Голгота. Тъй като получаването на Благодатния огън се удава само на православни патриарси, католиците демонстративно са се оттеглили от участие в това тържество.
Хиляди хора от цял свят, от всякаква народност и религия се стичат в храма “Възкресение Христово” на хълма Голгота в навечерието на Великден. В този храм се намира пещерата с празния гроб на Христос.
Подготовката за посрещането на Благодатния огън започва още от предния ден Велики петък, под строгия надзор на полицията. Гасят се всички свещи и кандила в храма, над плочата на гроба се поставят незапалени кандила и парченца вата, след което гробната камера се затваря и запечатва.
В средата на ложето на Живоносния Гроб се слага кандило, напълнено с масло, но без огън. По цялото ложе се разхвърлят парченца памук, а по краищата му се прокарва лента. Така приготвената след огледа на турските заптиета, а днес на израелската полиция Кувуклия (Параклисът над Божи Гроб) се заключва и запечатва от местния ключар-мюсюлманин."
20-30 минути след запечатването на Кувуклията в храма нахлуват православните арабски младежи, чието присъствие също е задължителен елемент от Пасхалните тържества. Младите араби седят като ездачи върху раменете един на друг. Те молят Божията Майка и Господа да дадат на православните Благодатния Огън: "Иля дин, иля вил ел Месиа!" ("няма друга вяра освен православната, Христос е истински Бог!"), скандират те. Европейските богомолци, свикнали да изразяват по друг начин чувствата си, навикнали на спокойни богослужения, биват често потресени от това поведение на местната арабска младеж. Господ обаче ни е напомнил, че приема това детски наивно и чистосърдечно обръщане към Него:"По времето, когато Йерусалим бил под британска власт, английският губернатор се опитал веднъж да забрани тези "дивашки" танци. Патриархът се молел два часа в Кувуклията: огънят не слязъл. Тогава патриархът на своя отговорност заповядал да пуснат арабите… И огънят слязъл". Арабите сякаш се обръщат към всички народи: "Господ потвърждава правилността на нашата вяра със слизането на Благодатния Огън в навечерието на православната Пасха! А в какво вярвате вие?" Процесията стига до Кувуклията и я обикаля три пъти. След това православният патриарх застава срещу входа в Кувуклията; свалят одеждите му и той остава само по платнен подрасник, за да се вижда, че не пренася в пещерата кибрит или каквото и да е, способно да запали огън. По турско време придирчивият "контрол" бил осъществяван от турските еничари, които обискирали патриарха преди влизането му в Кувуклията.В надеждата си да хване православните в измама, градското мюсюлманско началство слагало навсякъде из храма турски войници с голи ятагани, готови да отсекат веднага главата на всеки, който бъде забелязан, че внася или пали огън. Но никой така и не бил уличен в това през цялата история на турското владичество. Понастоящем патриархът минава през контрола на израелските полицаи.Малко преди влизането на патриарха служител внася в пещерата голямо кандило, в което трябва да се запали главният огън, и 33 свещи – по броя на годините на земния живот на Спасителя. След това православният и арменският патриарси (последният също съблича горните си одеяния преди да влезе в пещерата) влизат вътре. Отвън ги запечатват с голямо парче восък и слагат червена лента върху вратата; православните свещенослужители полагат върху восъка своите печати. В това време в храма се гаси светлината и настъпва напрегната тишина – чака се. Присъстващите се молят и изповядват греховете си, молейки Господа да даде Благодатния Огън.Всички, които се намират в храма, очакват търпеливо патриархът да излезе с Огъня в ръце. Впрочем, мнозина чакат не само с търпение, но и със страх и трепет: според преданието на Йерусалимската Църква се смята, че денят, когато Благодатният Огън не слезе, ще бъде последен за хората в Храма, а самият Храм ще бъде разрушен. Поради това поклонниците обикновено се причастяват преди идването си в святото място.Молитвата и обредът продължават до момента, в който се извърши чудото, очаквано от всички. През различни години мъчителното чакане е траело от пет минути до няколко часа .
Преди слизането на Огъня храмът започва да се озарява от яркиприпламвания на Благодатната Светлина, тук и там се вият малки светкавици. При забавен кадър се вижда много добре, че те излизат от различни места в храма – от иконата, висяща над Кувуклията, от купола на Храма, от прозорците и други места, и изпълват с ярка светлина всичко наоколо. Освен това ту тук, ту там между колоните и стените блясват мълнии, които често минават без всякаква вреда през стоящите наблизо хора.

Разказват, че веднъж забранили достъп на православните християни до храма. Патриархът с народа стоял навън, плачели и се молели. В този момент, когато инославните чакали Благодатния огън, колоната, до която стояли православните, със силен гръм се разцепила и от нея лумнал Неръкотворният огън. Тази разполовена и обгоряла колона и до днес стои на това място.