Въпросът дали съществува живот след смъртта и могат ли починали да се явяват на живите вълнува човечеството от древността до наши дни.
Независимо от всичко , за цялата човешка история са се съхранили много свидетелства за това , че двата свята – привичният за нас и ефирния – могат да контактуват. За доказателство служат множество , по някой път документално описани разкази от очевидци на тези като че ли фантастични събития.
Ето една история от 1883 г.
Един петербургски чиновник , Николай М. , решил да навести своя тежко болен баща. За съжаление син и баща не се виждали често, понеже последния живеел в Америка. Николай бил убеден атеист, което натъжавало баща му. По време на срещата им бащата казал на Николай, че е особено щастлив да го види, понеже това е последната им среща.
- Скоро напускам този свят – тъжно заявил той.
- Как така ? – възкликнал сина. – Вие мислите , че ще умрете ? Но болестта ви продължава вече доста години, вие можете да живеете още дълго.
- Не съм казал, че ще умра, - усмихнал се бащата. – Просто ще напусна земното си тяло и ще премина в духовния свят. Но преди това ми се иска да ми дадеш едно обещание.
Разстроеният Николай обещал да направи всичко, което болния иска и чул странните думи :
- Когато напусна този свят, ще дойда и ще ти се покажа. Искам когато видиш моя призрак, да повярваш в това, че душата съществува и да убедиш в това приятелите си, които също не вярват в другия свят.
Синът обещал на баща си да изпълни молбата му, но с уговорка : той не искал да мисли за негова скорошна кончина и му желаел оздравяване. Така се разделили. Освен това в същия момент болният неочаквано получил прилив на сили и казал, че се чувства по-добре. Надявайки се на най-доброто, Николай заминал за Русия.
Изминал около месец. Не получавайки печална вест от Америка, Николай постепенно се успокоил и даже помислил, че разсъжденията на баща му за задгробния живот са плод на болно въображение. Той замислил да даде обяд за своите приятели и да им разкаже за заблудите на своя баща. Денят му минал в приготовления и така се изморил, че вечерта заспал веднага, едва изчакал главата му да докосне възглавницата. През нощта Николай се събудил от воя на своето куче, което обичайно спяло редом до кревата му. Космите на животното били настръхнали. Стопанинът му извикал да спре , но кучето продължавало. Неочаквано Николай усетил такъв прилив на ужас, че косите му се раздвижили.
Дърпайки одеялото до брадичката , под воя на кучето Николай гледал с широко разтворени очи в далечния ъгъл на стаята, където изведнъж се появило светещо петно с размер на човешка длан. Превъзмогвайки обхваналия го ужас, той започнал да размишлява, но разбрал, че не може да определи източника на светлината... Прозорците били затворени с щори, но въпреки това призрачното петно напомняло най-много на лунна светлина, която трептяла като жива. След няколко минути Николай забелязал, че загадъчното петно постепенно се мести, приближавайки се към леглото му. Когато било достатъчно близко, Николай различил в него отначало фигурата, а после и лицето на своя баща, който сякаш нарочно застанал така, че синът му да има възможност да го огледа. Той изглеждал напълно здрав и бодър, а лицето имало младежки изглед. В този момент кучето, което до момента не преставало да вие, изведнъж млъкнало като по команда и Николай чул роден и познат глас, който не оставил съмнение, че пред него се намира баща му ! Страхът веднага отминал.
- Нали не си забравил за думата, която ми даде ? – прозвучали думите му. – Аз, както виждаш, държа на обещанието си и идвам при теб.
- Но нали искахте да дойдете при мен след своята смърт – едва чуто прошепнал Николай. – Нима сте умрял ?
- Не, жив съм. Аз само напуснах своята физическа обвивка и облечен в духовно тяло, пребивавам в мир и покой. А утре, когато дойдат приятелите ти, длъжен си да им разкажеш за нашата среща.
Напълно объркан, синът задал първия дошъл му на ум въпрос :
- Колко е часът ?
- Един и пет – прозвучало в отговор.
- Излиза, че си умрял през нощта ?
- Искам да разбереш – усмихнал се бащата, - няма смърт. Аз съм все така жив и само пребивавам в друг свят. За мен е много важно да повярваш в безсмъртието на душата и да разкажеш за това на приятелите си. Знай, че духовете на тези, които вие обичате, могат отново да идват на земята, да разговарят с живите, да ги предупреждават за нещастия или радости и даже да им помагат.
След като баща му произнесъл тези думи, фигурата му започнала да се колебае и постепенно се разтопила. Сякаш тъмнината , царяща в стаята я била погълнала. В същата минута кучето отново завило, но Николай му креснал и то млъкнало.
Събуждайки се на сутринта, Николай не могъл да разбере дали нощното събитие било реално или е видял баща си в сън. Въпреки , че след тази история настроението му се развалило и в душата му се възцарил смут, младият чиновник не отменил насрочения обед. Когато обедът бил в своя разгар, на вратата позвънил пощальон и връчил на Николай телеграма за смъртта на баща му , настъпила в отминалата полунощ. Желаейки да удържи на дадената дума, Николай съобщил за случката на приятелите си. Настъпило тягостно мълчание.
Подобна история станала в Лондон. Веднъж вечерта няколко студента от един колеж вечеряли в ресторант по случай завършека на учебната година и началото на ваканцията. Разговорът бил дали животът продължава след смъртта или всичко свършва в момента, когато тялото ни умира. Разбира се, имало разни мнения. И тогава приятелите си дали обещание, че този от тях, който отиде пръв в другия свят обезателно ще се появи и съобщи има ли нещо “след гроба” или не. Смеейки се весело, младежите си дали клетва да постъпят така.
Лятото отминало неусетно и същата компания отново се събрала в ресторанта, за да отпразнува началото на учебната година. Всички имали завиден апетит, храните и спиртните напитки мигновено изчезвали в стомасите на студентите. И само един от тях не се докосвал към яденето и пиенето , и тъжно усмихнат, наблюдавал веселието на другарите си. Накрая някой от компанията възкликнал :
- А ти Джеймс защо не се веселиш с нас ? Навярно някоя млада и недостъпна лейди ти е ранила сърцето ?
- Помните ли за какво говорихме тук миналия път ? – неочаквано попитал Джеймс. – Днес дойдох заради това – да ви кажа , че животът след смъртта не спира, и това, че сега съм сред вас е потвърждение.
Студен дъх на отвъдното се усетил в залата на ресторанта. Студентите замлъкнали, споглеждайки се в недоумение , а Джеймс станал от масата и бавно излязъл от помещението.
Минали няколко дни, занятията вече започнали , а Джеймс не ходел на лекциите , макар на няколко пъти неговите приятели да го виждали в коридорите на колежа. Най-накрая всичко се изяснило, когато в учебното заведение дошли родителите на Джеймс. Те съобщили на ръководството , че синът им се удавил през лятото, докато се къпал в реката.... 

Изумителни истории! Просто невероятни!
Дали?
Тези контакти са толкова естествени колкото изпиването на чаша с вода, и вече все по-малко будят учудване.
Далеч по-шокиращо е поднасянето на истината, че „живите“ най-редовно посещаваме света на „мъртвите“.

O ! Поздрави за още един както си ти , който разбира материята !
На всичко отгоре при посещенията установяваме колко разностранни са световете на "мъртвите" . Тепърва ще има "разбулване"

Апокалипсиса много ще обърка парадигмата.

Всъщност на едно място прочетох , че смисъла на тази дума е "Завръщане на Земята" , а не унищожение . И в този смисъл би било истинско объркване

Разкриване, разбулване. Повдигане на завесата. От гръцки.
А инак по темата - всяка нощ ние се връщаме в астрала (света на „мъртвите“).
Това е така, отчасти, защото желаем да се върнем у дома.

:)) Човек , ти ми даде тласък за едно разсъждение - в любимата на християните библия се казваше , че "умрелите" щели да възкръснат , това ако приемем , че не е пренаписано от някой би означавало , че когато вибрациите се повишатдостатъчно - вече ще има видимост между физическия свят и техните светове ...

Дано това което ще напиша не ти прозвучи като секване на ентусиазъма.
Разкриването ще бъде процес дълъг и всеобхватен. Сиреч двустранен. Ще се разкрие действителността. А тя е се изгражда от измама и истина.
Докато стигнем ниво на „видимост“, ще трябва да минем през чистилището (преосмисляне, пренастройка) и през знанието.

Не , не звучиш песимистично в интерес на истината .
Има много неща за осъзнаване . например : при прераждане нашият разум , съзнание не се превъплъщава изцяло, а само част от него и е изложен на силния натиск и ограничения на плътното физическо тяло. Останалата част на разума, позната като подсъзнание и висшите съзнателни нива , действа като водач по време на физическия живот. Съзнателното ниво ( нисшия Аз) преживява, а висшия Аз направлява процеса на предаване на мислите.

Разума е единен и неделим защото е единение на РА с УМ на човек, Тялото е нищожно ограничение в сравнение на изкуствената кристалографна решетка около Земята. Ние се прераждаме винаги с нещо изключително важно без което не бихме просъществували дори и секунда. Ние идваме Съ Знание (със знание, съзнание) придобито от предишни материални пребивавания.
Аз -ът е също единен защото е А = 1= Бог = Божественост. Аз - ът е винаги и единствено висш защото е частица от върховното. Той наистина направлява процесите и мислите защото целта на Аз - ът е връщане (единение) с първоизточникът (там от където е произлязъл), но обогатен Съ Знание.

Да мислим за вселената като за нещо, изградено от светлина, честоти и енергии с различни честоти - представа, позната ни от физическото изследване на светлината, не е просто една метафора. Това е естествен и силно въздействащ начин на възприемане на вселената, понеже физическата светлина е отражение на нефизическата светлина.

В началото бе словото ....
Превода е от гръцки където логос е преведено като - слово, но то означава също така и мисъл. А знаем, че мисълта е енергия.
Всичко е енергия в различни честоти.

Движението е коренът на всичко. Животът е движение, съзнанието е движение. И това движение, въздействащо на материята, е трептение.

Животът е единствено развитие. Движението е спомагателен фактор, но не основен.

Но развитие има както прогрес, така и регрес . Освен това не можем да сме сигурни какви измерения има живота в други сфери на проявеното .

Дуалноста е задължителна в растежа.
От мен за сега толкоз. Имам гости по повод.
Ако искаш продължаваме утре или в други ден. Може и в лични.
Приятна вечер, и на здраве!

С удоволствие , рядко съм коментирал както сега и ще е интересно да продължим .
Наздраве и лека вечер :)

Веднага щом единият изтърси някоя глупост , другият добавя нова , по-голяма глупост към нея .

Блогерът захариада на всяка цена трябва да бъде уведомен за информацията в този постинг, преди да е станало късно... За всеки случай може да бъде уведомен и блогера универсалнитенео. Той ще знае, как да постъпи.

Здравей! Очаквам смислен постинг в твоя блог.:)