Препоръчваме ви, като превантивна мярка, да прочетете тази статия. Кой знае в кой момент всеки от нас може да се сблъска с глупак.

Първи закон на глупостта: Човек винаги подценява броя на идиотите, които го заобикалят.

Това звучи като неясна баналност и снобизъм, но животът е доказал това като истина. Каквото и да мислят хората, те постоянно ще се сблъскват със следните ситуации:

-             Човек, който винаги е изглеждал интелигентен и рационален, се оказва невероятен идиот;

-             Глупаците винаги се появяват на най-неочаквани места в най-неочаквано време, за да съсипят плановете ви.

Втори закон на глупостта: Вероятността един човек да е глупав не зависи от другите му качества.

Годините на наблюдения и експерименти потвърждават убеждението на изследователя, че хората не са равни, някои са глупави, други не са и това качество се определя от природата, а не от културни фактори. Човек е глупак точно както е червенокос или има нулева кръвна група. Той се е родил такъв по волята на Провидението, ако щете.

Образованието няма нищо общо с броя на глупаците в обществото. Това е потвърдено от многобройни експерименти в университетите сред пет групи: студенти, работещи в офис, обслужващ персонал, сътрудници в администрацията и преподаватели. Когато е анализирал групата на нискоквалифицираните служители, броят на глупаците се оказал по-голям, отколкото е очаквал (Първи закон), и изследователят отдава това на социалните условия: бедността, сегрегацията, липса на образование. Но при изкачването по социалната стълбица, това съотношение се поддържа и сред служителите с бели якички и студентите. Още по-впечатляващо е, че това е валидно и за средите на преподавателите – независимо от това дали наблюдението е в малък провинциален колеж или в голям университет, съотношението е същото. Това изключително впечатлява изследователя и той решава да проведе експеримент сред  интелектуалния елит - нобелови лауреати. Резултатът потвърдил суперсилите на природата: същият брой лауреати се оказали глупави.

Трудно е да се приеме идеята на Втория закон, но многобройните експерименти потвърждават стоманобетонната му правота. Феминистките подкрепят Втория закон, тъй като той твърди, че глупаците сред жените са по-малко от глупаците сред мъжете. Жителите на страните от Третия свят ще се утешат с факта, че развитите страни не са толкова развити. Изводите от Втория закон плашат: дали сте част от британското висше общество, или от Полинезия, в тесни връзки с местните ловци на глави; дали ще се затворите в манастир, или ще прекарате остатъка от живота си в казино, заобиколени от продажни жени, навсякъде ще се сблъсквате с един и същ брой идиоти, който (Първи закон) винаги ще надхвърля очакванията ви.
  

Трети закон на глупостта: Глупакът е човек, чиито действия водят до загуби за другия човек или група хора, при това и без да му носят ползи, даже понякога му вредят.

Третият закон предполага, че всички хора са разделени в 4 групи: простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г).

Ако Петър предприема действия, които му носят загуби, но са в полза на Васил, той се отнася към групата на простаците (зона П). Ако Петър прави нещо, което е от полза и за него, и за Васил, той е умен, защото е действал разумно (зона У). Ако действията на Петър му носят ползи, а Васил страда от тях, тогава Петър е бандит (зона Б). И накрая, Петър е глупак, намира се в зона Г в минусовото поле на двете оси.

Не е трудно да си представим мащаба на щетите, които могат да причинят глупаците, попадайки в органи на управление и притежавайки политически и социални пълномощия. Но трябва специално да се изясни какво прави глупака опасен.

Глупави хора са опасни, тъй като рационалните хора трудно могат да си представят логиката на неразумното поведение. Умният човек е в състояние да разбере логиката на един бандит, защото бандитът е рационален - той просто иска да получи повече блага и не е достатъчно умен, за да ги спечели. Бандитът е предвидим, затова срещу него може да се изгради защита. Невъзможно е да се прогнозират действията на глупака, той би навредил без причина, без цел, без план, в най-неочаквано място, в най-неподходящо време. Няма как да се предвиди кога идиотът ще нанесе удар. В конфронтация с глупак интелигентният човек изцяло е в ръцете на глупака, безумно създание без разбираеми за умния човек правила.

Атаката на глупака обикновено ни сварва неподготвени. Дори когато атаката става очевидна е трудно да се защитиш, защото тя няма рационална структура.

Това е, за което Шилер пише: "Срещу глупостта са безсилни дори боговете".

Четвърти закон на глупостта: Не-глупаците винаги подценяват разрушителния потенциал на глупаците.

Това че не-глупаците постоянно забравят, че имат работа с глупаци по всяко време, на всяко място и при всякакви обстоятелства - е грешка, която обикновено струва скъпо.

Простаците от зона П обикновено не са в състояние да разпознаят опасността от глупаците от зона Г, което не е изненадващо. Удивително е това, че глупаците са подценявани и от умните, и от бандитите. В присъствието на глупак те се отпускат и се наслаждават на своето интелектуално превъзходство, вместо да се концентрират и да сведат до минимум щетите, когато глупак подхвърли нещо.

Разпространен стереотип е, че глупакът вреди само на себе си. Не. Не трябва да се бърка глупакът с безпомощния простак. Никога не влизайте в съюз с глупаци, въобразявайки си че можете да ги използвате в своя полза - ако го направите, то очевидно вие не разбирате природата на глупостта. Така вие сами давате на глупака поле, където той може да се скита и да причинява големи щети.

Пети закон на глупостта: Глупакът е най-опасният тип личност.

Следствие: Глупакът е по-опасно от бандита.

Резултатът от действията на перфектния бандит е прост преход на блага от един човек към друг. Като цяло за обществото това не е от особено значение. Ако всички членове на обществото бяха перфектни бандити, то спокойно би загнивало, но катастрофа нямаше да има. Цялата система би била сведена до трансфер на богатства в полза на тези, които биха предприели действия за това и доколкото всички биха били перфектни бандити, системата ще се наслаждава на стабилност. Това лесно може да се види във всяка страна, където властите са корумпирани, а гражданите постоянно заобикалят законите.

Когато на сцената излизат глупаците, картината се променя напълно. Те причиняват вреда без да извличат полза. Благата се унищожават, обществото е обеднява.

Историята потвърждава, че във всеки период една страна прогресира, когато във властта са достатъчно умни хора, за да възпират активните глупаци и да не им позволяват да унищожат това, което умните хора са направили. В регресираща страна глупаците са в същото количество, но сред върхушката се наблюдава ръст на глупави бандити, а сред останалата част от населението - наивни простаци. Тази смяна на разпределението неизменно укрепва разрушителните последствия от действията на глупаците и цялата страна отива по дяволите.

Колко опасни могат да бъдат идиотите и можем ли да се борим с тях

Италианският историк-икономист Карло Чипола се е заел сериозно с въпроса за природата на глупостта. Дълги години изследвания са довели учения до формулирането на пет универсални закона, действащи във всяко общество. Оказва се, че глупости сама по себе си е много по-опасна, отколкото сме свикнали да мислим.

Препоръчваме ви, като превантивна мярка, да прочетете тази статия. Кой знае в кой момент всеки от нас може да се сблъска с глупак.
ЕТИМОЛОГИЯ НА ГЛУПОСТТА. КОЛКО Е ОПАСНО ДА СИ ПРОСТ!

Първи закон на глупостта: Човек винаги подценява броя на идиотите, които го заобикалят.

Това звучи като неясна баналност и снобизъм, но животът е доказал това като истина. Каквото и да мислят хората, те постоянно ще се сблъскват със следните ситуации:

-             Човек, който винаги е изглеждал интелигентен и рационален, се оказва невероятен идиот;

-             Глупаците винаги се появяват на най-неочаквани места в най-неочаквано време, за да съсипят плановете ви.

Втори закон на глупостта: Вероятността един човек да е глупав не зависи от другите му качества.

Годините на наблюдения и експерименти потвърждават убеждението на изследователя, че хората не са равни, някои са глупави, други не са и това качество се определя от природата, а не от културни фактори. Човек е глупак точно както е червенокос или има нулева кръвна група. Той се е родил такъв по волята на Провидението, ако щете.

Образованието няма нищо общо с броя на глупаците в обществото. Това е потвърдено от многобройни експерименти в университетите сред пет групи: студенти, работещи в офис, обслужващ персонал, сътрудници в администрацията и преподаватели. Когато е анализирал групата на нискоквалифицираните служители, броят на глупаците се оказал по-голям, отколкото е очаквал (Първи закон), и изследователят отдава това на социалните условия: бедността, сегрегацията, липса на образование. Но при изкачването по социалната стълбица, това съотношение се поддържа и сред служителите с бели якички и студентите. Още по-впечатляващо е, че това е валидно и за средите на преподавателите – независимо от това дали наблюдението е в малък провинциален колеж или в голям университет, съотношението е същото. Това изключително впечатлява изследователя и той решава да проведе експеримент сред  интелектуалния елит - нобелови лауреати. Резултатът потвърдил суперсилите на природата: същият брой лауреати се оказали глупави.

Трудно е да се приеме идеята на Втория закон, но многобройните експерименти потвърждават стоманобетонната му правота. Феминистките подкрепят Втория закон, тъй като той твърди, че глупаците сред жените са по-малко от глупаците сред мъжете. Жителите на страните от Третия свят ще се утешат с факта, че развитите страни не са толкова развити. Изводите от Втория закон плашат: дали сте част от британското висше общество, или от Полинезия, в тесни връзки с местните ловци на глави; дали ще се затворите в манастир, или ще прекарате остатъка от живота си в казино, заобиколени от продажни жени, навсякъде ще се сблъсквате с един и същ брой идиоти, който (Първи закон) винаги ще надхвърля очакванията ви.

Трети закон на глупостта: Глупакът е човек, чиито действия водят до загуби за другия човек или група хора, при това и без да му носят ползи, даже понякога му вредят.

Третият закон предполага, че всички хора са разделени в 4 групи: простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г).

Ако Петър предприема действия, които му носят загуби, но са в полза на Васил, той се отнася към групата на простаците (зона П). Ако Петър прави нещо, което е от полза и за него, и за Васил, той е умен, защото е действал разумно (зона У). Ако действията на Петър му носят ползи, а Васил страда от тях, тогава Петър е бандит (зона Б). И накрая, Петър е глупак, намира се в зона Г в минусовото поле на двете оси.

Не е трудно да си представим мащаба на щетите, които могат да причинят глупаците, попадайки в органи на управление и притежавайки политически и социални пълномощия. Но трябва специално да се изясни какво прави глупака опасен.

Глупави хора са опасни, тъй като рационалните хора трудно могат да си представят логиката на неразумното поведение. Умният човек е в състояние да разбере логиката на един бандит, защото бандитът е рационален - той просто иска да получи повече блага и не е достатъчно умен, за да ги спечели. Бандитът е предвидим, затова срещу него може да се изгради защита. Невъзможно е да се прогнозират действията на глупака, той би навредил без причина, без цел, без план, в най-неочаквано място, в най-неподходящо време. Няма как да се предвиди кога идиотът ще нанесе удар. В конфронтация с глупак интелигентният човек изцяло е в ръцете на глупака, безумно създание без разбираеми за умния човек правила.
Закачливи снимки се шегуват с глупави американски закони

Атаката на глупака обикновено ни сварва неподготвени. Дори когато атаката става очевидна е трудно да се защитиш, защото тя няма рационална структура.

Това е, за което Шилер пише: "Срещу глупостта са безсилни дори боговете".

Четвърти закон на глупостта: Не-глупаците винаги подценяват разрушителния потенциал на глупаците.

Това че не-глупаците постоянно забравят, че имат работа с глупаци по всяко време, на всяко място и при всякакви обстоятелства - е грешка, която обикновено струва скъпо.

Простаците от зона П обикновено не са в състояние да разпознаят опасността от глупаците от зона Г, което не е изненадващо. Удивително е това, че глупаците са подценявани и от умните, и от бандитите. В присъствието на глупак те се отпускат и се наслаждават на своето интелектуално превъзходство, вместо да се концентрират и да сведат до минимум щетите, когато глупак подхвърли нещо.

Разпространен стереотип е, че глупакът вреди само на себе си. Не. Не трябва да се бърка глупакът с безпомощния простак. Никога не влизайте в съюз с глупаци, въобразявайки си че можете да ги използвате в своя полза - ако го направите, то очевидно вие не разбирате природата на глупостта. Така вие сами давате на глупака поле, където той може да се скита и да причинява големи щети.

Пети закон на глупостта: Глупакът е най-опасният тип личност.

Следствие: Глупакът е по-опасно от бандита.
СТРАНАТА НА ГЛУПЦИТЕ

Резултатът от действията на перфектния бандит е прост преход на блага от един човек към друг. Като цяло за обществото това не е от особено значение. Ако всички членове на обществото бяха перфектни бандити, то спокойно би загнивало, но катастрофа нямаше да има. Цялата система би била сведена до трансфер на богатства в полза на тези, които биха предприели действия за това и доколкото всички биха били перфектни бандити, системата ще се наслаждава на стабилност. Това лесно може да се види във всяка страна, където властите са корумпирани, а гражданите постоянно заобикалят законите.

Когато на сцената излизат глупаците, картината се променя напълно. Те причиняват вреда без да извличат полза. Благата се унищожават, обществото е обеднява.

Историята потвърждава, че във всеки период една страна прогресира, когато във властта са достатъчно умни хора, за да възпират активните глупаци и да не им позволяват да унищожат това, което умните хора са направили. В регресираща страна глупаците са в същото количество, но сред върхушката се наблюдава ръст на глупави бандити, а сред останалата част от населението - наивни простаци. Тази смяна на разпределението неизменно укрепва разрушителните последствия от действията на глупаците и цялата страна отива по дяволите.

ВИЖТЕ ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ ЗАКОНИ ТУК