Едно от най- странните и ужасяващи свръхестествени явления е спонтанното човешко изгаряне. Съществуват десетки документирани случаи, при които съвсем очевидно се касае за този зловещ паранормален феномен.

Много често властите в различни страни по света намират трупове или по- точно части от трупове, изгорели да неузнаваемост. При това столът или леглото, в които са открити, били в най- лошия случай само леко опушени. От самите жертви на спонтанното самозапалване обаче оставали само лепкави сажди и прах.

Класически е случаят с госпожа Мери Рийзър от Сейнт Питърсбърг, Флорида. Трагедията се разиграла на 1 юли 1953 година…

Самотната вдовица си легнала спокойно, но на сутринта нейната съседка госпожа Карпентър усетила някаква сладникава миризма на изгоряло. В осем часа пристигнала телеграма за г-жа Рийзър, но никой не отворил на пощальона. От вратата, незнайно защо, се излъчвали подозрителни топлинни вълни, а дръжката била така нажежена, че не можела да се пипне с ръка…

Пристигналите полицаи и пожарникари разбили вратата и отразили произшествието в доклада си по следния начин:

„В черен кръг с диаметър от 4 фута лежаха няколко пружини от фотьойл и останките от човешко тяло, състоящи се от овъглен чер дроб, прикрепен към част от гръбнака. Намерихме освен това и череп, свил се до размерите на топка за бейзбол, както и крак, обут в черен платнен пантоф…”

Макар че с това невероятно произшествие се занимавали и ФБР,  и ЦРУ, смъртта на г- жа Рийзър си останала пълна загадка.

Подобен случай е регистриран и във Великобритания през 1970 г. Там по много сходен начин изгоряла г- жа Маргарет Хогън от Дъблин. Съдебният лекар е записал: „Няма съмнение, че жената е починала от изгаряне. Обстоятелствата са необикновени и потвърждават онова, което от известно време наричат „спонтанно човешко изгаряне”.

През 1989 година английски телевизионен филм се опита да осветли и обясни това явление. Посочени са няколко очевидни случая, при които човешки тела са изпепелени така, както това би сторила кълбовидна мълния. Само че в конкретните случаи липсваше какъвто и да било източник на топлинна енергия. Филмът бе окачествен като пълен провал.

През 1973 година тялото на г- жа Сам Сатлоу избухнало в пламъци и то докато лежало в ковчег, изложен в параклиса на градчето Хокуиам в щата Орегон. Трупът и част от ковчега били овъглени. При това вратите и прозорците били затворени, а в самия параклис нямало никакви източници на топлина!

Такива страховити изгаряния са регистрирани както в бившия Съветски Съюз, така и в бившата Народна Република България. Като бивш високопоставен служител на БАН имах възможността да се запозная с някои от тях. Шпиономанията, характерна за онези времена, си каза думата. Всичко беше засекретено и изчезна безследно в архивите на бившата Държавна сигурност…

Някои от жертвите обаче оцелели като по чудо… През 1985 г. професор Джеймс Хамилтън от университета в Нашвил се прибирал вкъщи пеша. Изведнъж усетил остра болка в областта на левия прасец. Погледнал надолу и с удивление съзрял синкав пламък, който излизал от крачола му. Притиснал го бързо с ръка и пламъкът изгаснал. Раната обаче зараснала много трудно. Най- интересното било това, че крачолът дори не бил и опърлен…

Сред оцелелите е и Джак Ейнджъл. През 1974 година изгоряла дясната му ръка, докато той кротко си гледал телевизия. Лекарите, които го прегледали, били много объркани, защото огънят като че ли дошъл някъде отвътре, от недрата на самото му тяло.

Редица парапсихолози смятат, че е напълно възможно всеки един от нас да носи в себе си някакъв вътрешен огън, който се възпламенява от само себе си, но само при определени, все още неизяснени обстоятелства. Каквито и да са тези фактори обаче, явлението започва да придобива обезпокоителни размери. Докато не се изяснят напълно причините за „спонтанното човешко самозапалване”, никой от нас не може да бъде сигурен, че следващата жива факла няма да е именно той…