Прочетен: 1674 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.02.2015 10:39
Любовта опиянява като вино. Виното пали кръвта като любов.Любовта пали пламъчета в очите. Виното също. Любовта оплита мислите, виното не прощава и на езика. Любовта си има характер, виното също. И се държат на положение относно аромат, вкус, цвят, изострят сетивата. Любовта има свойството да сдобива с криле, с няколко чаши вино могат да поникнат такива поне за час на глезените. Тя и то допринасят да олекне главата, е, в последствие често и да натежи... Любовта те кара да си тананикаш и подсвиркваш, виното не остава назад. Любовта горчи, истинското вино също. Любовта е виното на живота. И в пряк и в метафоричен смисъл. Ако тя вече си е отишла, достатъчно е да отворите една бутилка вино. И духът на любовта отново витае наоколо. Вдишвате и...
Наздраве!
Така че дали Свети Трифон е влюбен до уши, или Свети Валентин е пиян от любов - все едно. Раят е за тези, които обичат - независимо дали виното или човека до себе си. Може и двете, разбира се. Със сигурност повечото мъже смятат, че Свети Валентин е лигав празник, на който задължително трябва да се изръсят за подарък на любимата си. Вместо да се напият по случай Трифон Зарезан с приятели. Кой нормален българин вярва, че 100 червени рози и херувимчета с наднормено тегло са по-въздействащи от бутилка хубаво вино? Ако погледнем съвсем прагматично на 14 февруари /четвъртък/ изобщо не е ден нито за яко напиване /заради махмурлука в петък и за проваленото пиене в събота/ , нито за скъпи подаръци /някъде по средата между две заплати/. Обаче големият проблем е как да избегнем скандала "Ти не ме обичаш вече! И на Свети Валентин не се сещаш за мене." Дилема: жени или вино. И още - за какво да си изхарча малкото пари - за безполезни цветя или за бутилка. Въпреки че същият онзи поет с многото имена, известен просто като Омар Хаям, в една от стотиците си рубаи е заковал отговора: „Жени и вино, вино и жени”. „И” – никакво „или”!
Хубавото на цялата работа е, че имаме празници, които не може да се подминават. Няма значение какви. После ще мислим за последствиято от празнуването. И който от тях да ви е на сърце - пак наздраве!
От виното, както и от любовта, може да боли глава.
Пет места с легенди за любов в България - Класации - Peika.bg
И подробностити:
На 14 февруари празнуваме Трифон Зарезан или Деня на лозаря - традиционен български народен празник в чест на Свети Трифон. На този ден се отбелязва и Свети Валентин – празникът на влюбените.
Трифон Зарезан се чества от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.
Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване”. След това всички се събират и избират „царя на лозята”. Едва тогава започва общо угощение.
„Царят” е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село.
Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци”, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият.
Денят на влюбените
Древните римляни празнуват Деня на любовта на 14 февруари, като отправят молитви към богинята на брака и майчинството Юнона. Момичетата, които си търсят мъж, пишат писмо и го хвърлят в дълбока кутия. Този, който го извади, става техен съпруг. Древните гърци организират масово правене на любов в чест на богинята на любовта Афродита. По време на тези оргии някои си намират спътници в живота.
Денят на влюбените започва да се празнува масово в Западна Европа. Традицията на писане на валентинки, подаряване на цветя и бонбони и пеене на серенади се е установила твърдо в съзнанието на хората. Този празник е рай за производителите на картички и сладкарски изделия.
В Япония и Корея празникът датира от 1930 г. В Япония в Деня на влюбените подаръци получават само мъжете. Празникът за жените идва месец по-късно, на 14 март, а денят е наречен „Белият ден”. Противно на Япония, в Корея съществува традиция на „Черния ден”, в който всички самотни мъже се събират и се напиват.
В страстна Франция Денят на влюбените се изразява в разменяне на бижута и други романтични подаръци, а в Дания мъжете подаряват изсушени бели цветя. В Ямайка на този ден провеждат масови голи сватби, а на плажовете прииждат многобройни младоженци, решили да се врекат във вечна любов.
В Бразилия Денят на влюбените се празнува на 12 юни. На този ден бразилките извършват магически ритуали, с които привличат ергените. В Израел Денят на любовта се чества в края на лятото. Момичето може само да предложи ръката си на момчето, което избере.
Германците свързват любовта с лудостта и считат Свети Валентин за покровител на лудите. На този ден се украсяват психиатричните клиники с гирлянди и цветя. Поляците вярват в чудотворната сила на любовта и затова считат за свой дълг да отидат на църква и да се помолят за семейно щастие.
Свети Валентин е забранен за мюсюлманите в Саудитска Арабия. Хората, които се докоснат до греха на този ден са тежко наказвани. В магазините е строго забранено да се продават червени рози, плюшени играчки и лакомства във формата на сърца. Властите смятат, че „гибелната западна традиция” обърква умовете на младото поколение в Саудитска Арабия, като ги подтиква към грях.
Интересен е фактът, че Свети Валентин и Свети Трифон живеят почти по едно и също време. Те са лечители и двамата претърпяват мъченическа смърт, живеят около 255 година. Твърде вероятно е двамата светци да са една и съща личност. Асоциацията между средата на февруари с любовта и плодородието датира още от древни времена. В календара на Древна Атина периодът между средата на януари и средата на февруари е известен като месец Гамелион, посветен на свещения брак между Зевс и Хера.ЕХО ОТ ГОЛЯМОТО МЪЛЧАНИЕ - ДЕТЕЛИНОВИ ПО...
Философията против догматизма