Няма как да пропуснете катедралата Свети Стефан (Stephansdom), която се издига на централния площад Стефансплац (Stephanplatz). Издига се гордо в небето, като за известно време е била най-високата катедрала в Европа – цели 137 метра.

Не правете грешката обаче да се възхищавате само на фасадата ѝ. Влезте в катедралата и се потопете в един различен свят. От една страна, вътре ще видите повече местни хора, отколкото по улиците. От друга, след 343 стъпала пред очите ви ще се открие най-възхитителната гледка към Виена. Ако пък винаги сте искали да се разходите из средновековни катакомби, тук можете да сторите и това.

В катедралата и до днес се изпълняват религиозни служби, като в почивните дни броят им стига до десет. По време на по-големите християнски празници катедралата се украсява и се превръща в концертна зала. Звънът на камбаната ѝ Пумерин (Pummerin), която е и най-голямата в Австрия, оповестява настъпването на Нова година.

През Втората световна война катедралата е била почти разрушена, затова и до днес се събират средства за реставрацията ѝ или пък често някоя част е недостъпна за туристи поради ремонт.

Катедралата е построена през 1147 г. и подобно на всяка по-стара сграда крие много истории и легенди. Една от тях разказва за т.нар липсваща кула - Северната кула. Според легендата млад архитект на име Ханс спечелил проекта да изгради Северната кула, като обещал да я построи за двойно по-малко време от останалите архитекти. Той бил влюбен в дъщерята на заможен виенчанин, която се казвала Мария. Младият архитект се надявал да се ожени за нея, след като приключи проекта. След време обаче Ханс разбрал, че е невъзможно да построи кулата толкова бързо. Не щеш ли, до него застанал дяволът и обещал да му помогне, при условие, че не споменава нито името на Господ, нито на който и да е светец докато кулата не бъде готова. Ханс се зарадвал и без да му мисли много се съгласил. Един ден, докато работил на скелето, Ханс видял своята любима Мария сред тълпата в катедралата и извикал името ѝ - произнасяйки всъщност името на Божията майка. В този момент паднал от скелето, а тялото му изчезнало вдън земя. И така вече никой не се наел да построи Северната кула.

Катакомбите в катедралата са не по-малко зловещи. По време на Голямата чума много от телата на болните били хвърляни там, а катедралата дори била затворена заради нетърпимата миризма. Обиколка из катакомбите днес е позволена само с екскурзовод (подобни обиколки се организират ежедневно на всеки 15-20 минути). Из катакомбите можете да видите т.нар стаи за кости, както и гробници на някои от свещенослужителите в катедралата. 

На площада до катедралата има малък макет на сградата, поставен за слепи хора. Около катедралата пък можете да се повозите на колесниците, теглени от коне, или да се порадвате на уличните артисти.