Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2015 22:27 - РЕКВИЕМ ЗА СЕЛО КЪТИНА, СОФИЙСКО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Туризъм   
Прочетен: 5919 Коментари: 1 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                   РЕКВИЕМ  ЗА  СЕЛО  КЪТИНА, СОФИЙСКО

 

   В предългия ми туристически живот станах свидетел на падението и на това прекрасно софийско село…

    То бе едно от най-хубавите села около София. Разположено в яката на Мала планина, обърнато на юг, природата е била особено благодатна за него. Над селото – широколистни гори, предимно дъб, в тях пасища за кравите. По-нагоре – тревисти била, по които пасяха стадата овце през лятото. А за кравите има и друга екстра. Те са от породата Искърско сиво говедо и преди зимата през Кътинския превал, който разделя селата Томпсън и Кътина, кравите са били прехвърляни да зимуват покрай Искъра. Където Искърът прави завой и този завой за влака е съкратен с тунела между гарите Ромча и Томпсън, там е било пасището за кравите на кътинци. Погледнато горе от към планината над Луково се вижда колко голямо е то.

    А под Кътина – плодородната земя на Софийското равно пОле. То тук е в най-ниската си точка и почвеният слой е особено богат. Но и още нещо има селото, една голяма и чиста река. Тя извира от доста голяма изворна област с център църквата на село Церецел. Рекичките, които се събират в нея преди селото са десетки.

   Работни места в селото имаше в урановия рудник и в открития рудник за лигнитни въглища, но тях ги купиха мутри заради скрапа и ги затвориха. Мутрособствениците на урановият рудник чакат да му спадне радиацията и металите му тогава ще отидат за скрап, а сега ги пазят охранители. От открития рудник това бе сторено веднага. Дупката му сега е едно блато, където нощуват водоплаващи прелетни птици.

   Селото не е нещо особено. Неприятно са направени селските улици, които не образуват мрежа, а свършват без изход. Къщите са бедни, с големи дворове, в които става отлично грозде. Имаше обаче живот в селото, който загасваше, загасваше и това е сега е видно и без да се свързва този процес с миналото му.

   Площадът е неподържан, явно общината няма пари. Същото важи за улиците, тротоарите, спирките за автобуса, които са много зле. Къщите опустяват от към живот, зашото хората работят по София – има маршрутка и автобус до там – или са се преселили постоянно там. Дворовете изглеждат все по-запустели. Това важи и за сградата на кметството, под която имаше сладкарничка. И нея вече я няма. В магазинът за хранителни стоки на площада почти не влизат клиенти.

   Селото имаше водоснабдяване от местен водоизточник, от реката, но концесионерите на Софийска вода с процесуален фокус го разрушиха, под предлог да водоснабдят селото с убава, язовирска вода. Действителната причина бе да грабят хората със скъпата си вода. Докараха вода с помпи до селото, но тя е толкова скъпа, че хората не могат да я ползват за градините си. Нов удар за тях. А разкошното общинско водно съоръжение, строено към 1933 г. се разграби за скрап. Дебелите метални тръби скрапомутри ги извадиха с тежка техника, с такава техника разбиха и водоразпределителното съоръжение, което наподобяваше бункер.

    Прекрасната природа на селото привлече тук много хора, които си направиха вили предимно по река Кътинска, като за целта бе направен примитивен път покрай нея. Тези вили достигаха горе билото на Софийска планина, където е църквата на с. Церецел. Не мога да опиша красотата, когато се върви горе по това било. Годините не работеха за желаещите да имат вила в този район. Първо бе ограбена църквата, камбаните отидоха за скрап, вероятно в Зли дол. Канадец, роден в Церецел възстанови църквата и купи нови камбани, които също изчезнаха. Пътят по билото на Мала планина крадците превърнаха в път на престъпността и отмъкнаха всичко, което става за скрап или за гетата на новопристигащите по Софийско ромове от Видинско, но и изсякоха прекрасни букови гори. Обидени, хората изоставиха разграбените си или полулазрушени къщи. В дворовете, които все още остават заградени е прорастнал подраст и къпини, в тях не може да влезе и дива свиня. Пътят за тази вилна зона вече е неоткриаем.

    Селото е показател на увеличаването на разцепа в пропастта между бедните и богатите у нас. Едните къщи стават все по-запуснати, нови къщи не се строят, но пък се пръкват мутробароци. Престижни се водят два района на селото – около манастирския имот, където бе възстановена манастирската църква и над пирамидите.

    След възстановяване на манастирдската църква в същия стил и на манастирска земя със съгласието на Светия синод се пръкна мутробарок, който много повече прилича на църква от самата църква. Строежът е абсолютно незаконен и е  на манастирска земя, но хората твърдят, че мутрата узаконила всичко. Това може би стана причина за строежа на още два наподобяващи църкви с камбанарии мутробарока до първия. Църквата просто се изгуби между мутробароците, които са доста по-големи от нея. Един човек от селото каза, че само подпорната стена на един от тези мутробароци струвала повече от къщите на селото. Да не пропусна и още един мутробарок преди влизане в селото, за който хората твърдят, че бил на алуминиев скрападжия, който „работел” със стари самолети.

   Следващият комплекс мутробароци са буквално над Кътинските пирамиди. Те са по-прилично направени, но считам за недопустима близостта на тези сгради с глинените пирамиди, които са природна забележителност. И тук трябва да има нещо – уйдурма със ДНСК.

    Още нещо тревожно за селото забелязвам. В него се появяват ромове, които вероятно се разселват тук от гетото Гара Курило. Купуват ли стари и изоставени къщи, в които да се заселят, не знам, но виждам ромовки с по няколко деца, които пазаруват от магазини в селото. Значи живеят тук. Ориентират ли се ромове към заселване в определено село, това е лош признак. Те интуитивно усещат, че то отива към смъртта си и така заемат капии в самото населено място, което се надяват да разкостят. Давам пример с цялата Северозападна/ла/ България.

    Връщам се на един спомен от с. Кътина, като мога да си спомня и точната година, - 1977 - защото тогава дъщеря ни бе на две години. Търсехме си място за вила в Кътина. Предлагаха много парцели, а аз харесвам особено това село.  Всичките искаха по 6000 лв. за декар, но ние нямахме толкова пари. При преминаването през една тясна пътека в меката част на ухото на детето ни се заби трън от шипка, а пръчката с тръните можеше да одере бузата й. Освободихме й ухото, но от него по бялата й блузка потече кръв и се наложи да й я сменим. Голям рев падна и после дни наред на всички тя показваше ухото си.

   При последното ми пътуване по Кътина тази зима видях старец, който бе отсякъл акациево дърво над селото и го мъкнеше на парчета за печката си. Скарах му си, той обаче не бе агресивен. Дървото ли да живее или я да помръзнем, каза той. Някога си купувахме лигнит, продължи той, днес не можем да си купим дЪрва или да се топлим с ток, затова си кръцваме по некое дЪрво. Някога чувахме кОзи, каза той, днес няма къде да ги пасем, навсякъде – търне. А тръните по селските пасища казват това, което казват затворените и събърящи се селски училища – селото отива към смъртта си!   Човекът едвам ходеше, седна да си почине. Монолъгът си завърши така. И на нашту селу му ебаа майкята…

   Долу на спирката, където напавиха чешмата, друга изненада. Старец, наподобяващ буре с моторна резачка реже акация под бараката на спирката. Реже дървата на по 30 см, качва ги в една количка и ги откарва в двора си от другата страна на улицата. Имаше отвратително и същевременно агресивно излъчване и аз не го заговорих. Че ще стане ерозия зад бараката и че тя ще падне тя в реката– пука му. А ерозията наистина е станала от такива като него, защото новата и хубава чешма, която кметството направи на спирката е паднала в реката ведно с пръстта под нея. Пръстта е отнесена от реката, а останки от облицованата с мрамор чешма дълго ще напомнят за глупостта, да се построи нещо върху нездрава основа.

   Дойдоха едновременно автобус, в който имаше двама души и маршрутка, която бе съвсем празна. Качих се в маршрутката, в която се качиха хора чак на центъра на Курило, но до София тя остана 2/3 празна. И това е лош признак. Няма ли пътници, спират се автобусите, маршрутките. И малкото останали хора в селото или се капсулират в него докато починат или се разбягват и то става плячка на циганите. А те са на три км. от тук, в гетото Гара Курило, чиито изсотавени сгради на БДЖ се пукат по шевовета от могъщите им популации, осиуряващи им „детските”, техният основен поминък.

   И какво ще остане от селото след години? Мутробароците тук и там, които ще имат или СОТ или персонална охрана. И какво от това, като ги няма хората?

    Писанието ми наистина занаподобява на реквием за него. Но написаното тук е истинно. То не е спонтанно, поне от 45 години посещавам планината над селото и все тръгвам от него по Малата планина.От тук се отива на Церецел, на Космагица, на Чибаовци. Страхотно място за излет към планината…

 




Гласувай:
11



1. sande - Реквием за село Кътина, но и за цяла България ...
31.01.2015 06:43
" Първо бе ограбена църквата, камбаните отидоха за скрап, вероятно в Зли дол. Канадец, роден в Церецел възстанови църквата и купи нови камбани, които също изчезнаха. Пътят по билото на Мала планина крадците превърнаха в път на престъпността и отмъкнаха всичко, което става за скрап или за гетата на новопристигащите по Софийско ромове от Видинско, но и изсякоха прекрасни букови гори. Обидени, хората изоставиха разграбените си или полулазрушени къщи. "

***
Сигурно някои умници ще кажат, че всичко това е закономерно. И даже, че е прогрес.

А е смърт.

За кого бие камбаната?

Камбаната бие за всички.

/Друг е въпроса, че няма вече и камбана./
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184137
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031