Лилит е жена в най-широкия и съвременен смисъл на думата. Най-старите археологични доказателства за митологичното и съществуване датират от преди 2000 – 3000 години пр. Хр. в Шумер. Тя е изобразявана като красива гола жена, чийто „накит“ е змия.

Персонажът не съществува в Библията. 

В един еврейски мидраш*, обаче, е разкрит напълно образа на тази „фатална“ жена. Равинът започва своя разказ, придържайки се едновременно към Библията и към античните философи, а именно, че първото човешко същество било двуполово.
Някои от доводите си авторът открива в твърдение на Аристофан, че изконното двуполовото антропоморфно същество, бидейки по-късно разделено на две части вечно търси липсващата си половина.
Ако жената (Ева) създадена от Адам след неговият първоначален, двуполов вид, то тогава какво се случва с другата половина от Адам?
Отговорът е Лилит. Тя е онази липсващата половина от Адам.
Първоначално е имало едно същество, двуполово. То се разделя, на мъжка и женска  половина или още Адам и Лилит. После Лилит изчезва и на нейно място е създадена Ева, от тялото на Адам. В подкрепа на този равин е и апокрифната литература.
Тази теория за началото, поражда куп въпроси:
Защо Лилит изведнъж изчезва? Откъде идва Ева? Какво прави змията увита около врата на Лилит? И въобще каква е ролята на Лилит в цялата история? 

Ето, какво пише в една енциклопедия на митовете и загадките: 
“Приказката за първата жена на Адам датира от онези далечни времена, когато равините направили опит да асимилират вавилонската богиня Белет или Белили в еврейската митология. В еврейски разкази нейната плодовитост и сексуални предпочитания разкриват същността й на “Великата майка” на населението, земеделски племена по онова време. Те се опълчили срещу нашествието на номадските овчари представени от Адам. Историята разказва, че Адам се оженил за Лилит, защото се бил уморил да се съешава с животни (содомията била грях в Стария Завет, но много разпространена сред овчарите). Адам се опитал да насили Лилит да легне под него в мисионерската поза. Мюсюлманите казват: проклет да е мъжът, който прави жена си небе, а себе си земя. Католическите власти казват, че всяка сексуална поза различна от мъжа доминиращ, е грях. Но Лилит не е била нито мюсюлманка, нито католичка. Тя се подиграла на адамовата сексуална грубост, наругала го и избягала от рая. Адам се помолил на Бог да му върне бунтарката. Бог изпратил трима ангели да я търсят и те я намерили край Червено море в земята на демоните. Тя отказала да ги последва, проклела ги и прекарала времето си правейки любов с демоните, които изглежда били по-забавни, и раждайки по сто демонични деца всеки ден...” 

Приказката продължава, отговаряйки на въпроса: Откъде идва Ева?

“Бог наказал Лилит за нейното неподчинение и оставил нейните деца да умират всеки ден. На този геноцид Лилит отговорила като сама погубвала деца: тя убивала новородените или умъртвявала родилките. Или прелъстявала мъже в съня им и след това ги убивала или те се побърквали. Междувременно, Бог създал Ева от адамовото ребро, за да е сигурен, че ще има послушна спътница до него.” 

Културната интерпретация се основава главно на историята за Лилит като първата съпруга на Адам, която предпочела свободно съществуване в земята на демоните пред идилия в Едем. 

Интересен е моментът на болка и отмъщение: Лилит била наказана, защото действала така, както смятала за правилно. В гнева си тя отмъщавала на Адам, събирателен образ на мъжа.

Тя отмъщава и на Ева, която е символ на всички мили раболепни** жени, които изневеряват на собствената си философия, нагаждайки се към мъжките изисквания.

Въобще, появата на Лилит и функциите, които изпълнява образът й, говорят за болезненото начало на патриархата.

По някакъв неясен начин, Ева е била по-умна от Лилит в цялата й радикална честност:

Ева действала мило и сервилно, но по-късно приласкала Адам да опита ябълката от забраненото дърво и после споделила живота си с него извън рая.

Образът на Лилит е съществувал, видоизменял се и днес, за нас тя не значи убийца на новородени и прелъстителка на мъже, нито слагаме амулети на вратите си, за да предпазим децата си от нея.
    
Днес тя е революция.Изразява болезненото преминаване от един тип общество към друго и промените и издевателствата върху жената през всички тези епохи. 

Лилит е апотеоз на независимостта, на смелостта, на свободомислещата и разкрепостена сексуалност.

*мидраш - разбира се, както процеса на изучаване, така и резултата от изучаването на Библията.
**раболепен – етимологията на думата: от руски език - раб означава син, т.е. индивид, който съществува благодарение на друг индивид.