Кюстендил е разположен в полите на Осоговската планина в Югозападна България по двата бряга на река Банска. Той е областен център с важно гео-стратегическо значение.

                  Какво можете да видите в гр. Кюстендил?

                  1.  Археологическият музей /Ахмед бей джамия/

 Джамията се намира в централната част на град Кюстендил, в съседство с римските терми. Построена е към средата на 15 век.

  През 1904 г. силно земетресение разпуква минарето и то е окончателно премахнато от градското управление. Джамията е внушителна сграда с широк купол и мраморни стълбове и подпори. Входната аркада, покрита с три малки куполи, е запазена в оригиналния си вид. Фасадите са разнообразени с островръхи арки - ниши над прозоречните отвори. Джамията е строена с каменни блокове и тухли от по-ранни епохи. Отличава се с декоративна тухлена украса, характерна за средновековната българска архитектура - корниз “вълчи зъб”, тухлена орнаментика и др. Джамията не е действаща и понастоящем е изложбена зала на музея в Кюстендил. Тя е архитектурно-строителен паметник на културата с категория “национално значение”. Виж още:         http://pochivka.com/zabelejitelnosti/n27-10672-Ахмед_Бей_Джамия  

                               2.  Римските терми


 

  Проучени са шест помещения на площ от 1000 кв. м., снабдени с отоплителна система хипокауст. Неговата конструкция представлява аркадо-сводова система от коридори и е единствената известна досега в България. Състои се от успоредни редици от арки, съединени помежду си с полуцилиндрични сводове, изградени от тухли и е една от най-усъвършенстваните и солидни носещи конструкции. Подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи. Разкритите помещения са снабдени с отоплителна инсталация, разположена под подовата настилка на приземния етаж, а за отопление на стените са използвани малки глинени тръбички.  Освен за хигиенни нужди и за лечение, термите са използвании като място за срещи, разговори, спортни занимания и др.

                                      3. Пирковата кула

 Средновековната отбранителна кула в град Кюстендил, позната под името “Пиркова”, се намира в централната част на града до римските терми . Названието “Пиркова” произхожда от гръцката дума - “пиргос”, което означава кула. Точна датировка на тази кула не е направена. В научната литература тя се отнася във времето между края на XIV и първата четвърта на ХV в.

  Кулата има почти квадратна форма с размери: 8,25 х 8,35 м и височина 15 м. Състои се от приземие и 3 етажа, от които третият се разделя в едната си половина на два полуетажа. Приземието е служело за склад. На първия етаж са разположени засводен вход от север, каменно огнище за отопление на южната стена и две бойници. Вторият етаж е организиран за продължително обитаване с огнище, ниша, 3 вертикални и 2 кръгли бойници, и галерия с ниша за хигиенни нужди. Третият етаж е осигурявал кръговата отбрана. През късното средновековие е превърната в склад за оръжие.  Пиркова кула е свидетелство за архитектурната и строителна техника на укрепителната система на средновековния Велбъжд.

                                      4. Художествената  галерия

Галерията е открита на 24 ноември 1972 г. по случай 90 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. Интериорът е подчинен изцяло на идеята за създаване на подходяща среда за картините на Майстора.

   Сега Художествената галерия притежава изключително балансиран фонд както по количество, така и в качествено отношение. Тя разполага с 3180 творби от 585 автора, от които 1357 са на патрона на галерията, големия български художник - Владимир Димитров - Майстора".

   Фондът на галерията при цялото му богатство и разнообразие е обособен в няколко раздела:- кюстендилски художници, художници от страната, антично, средновековно и възрожденско изкуство,  чуждестранно изкуство.

                              5.   Църквата "Свети Мина"

   Църквата е построена е през 1934 г. в съседство със старата възрожденска църква “Свети Мина” по проект на архитект Антон Торньов. По своята архитектура тя е умален образец на църквата “Свети Александър Невски” в София.

  Църквата впечатлява със своята архитектура, с двата високоповдигащи се купола с голям брой прозоречни ниши. Единия купол означава Исус Христос, главата на църквата, а двата са неразделимата двусъставна природа на Богочовека. Постройката е богато украсена с фасадни корнизи и орнаменти. Сградата е двуетажна, с изба под целия храм. Вътрешното пространство е покрито със стенописи. Тя на практика е първото благотворително заведение в града – издържала е със свои средства сираци, давала им е квартира, храна, облекло, също е подпомагала и бедни семейства. Църквата е една от най-внушителните и представителни църкви в цяла България, действащ храм на Българската православна църква 

                                        6.  Крепостта "Хисарлъка"

Крепостта се намира на най-високата равнинна част на хълма “Хисарлъка”, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Изградена в края на ІV-началото на V в.,  поправяна през VІ в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Многобройните и разнообразни археологически находки говорят за непрекъснатото и продължително използване на крепостта през античността и средновековието.

   Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, с размери 117/175 м и площ приблизително 2,12 хка. Формата на укрепената площ следва конфигурацията на терена. В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули; две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена, близо до главния път.

  Крепостната стена, в зависимост от терена има различни ширини от – 1,60 до 3,00 м. Предполагаемата височина на стените е 10 м, а височината на кулите – 12 м. Техниката на градеж е „opus mixtum” - смесена зидария с ритмично сменящи се каменни и тухлени пояси от 4 или 5 реда тухли.