Прочетен: 8378 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.09.2011 10:24
Съществува легенда за това, как Господ благословил земята чрез кръста и тя станала такава, каквато е днес.
В Библията са записани четири притчи за светия кръст.
През 313 г. император Константин Велики стоял пред вражеския Рим със значително по-малобройни войски, горещо се помолил на Бог и когато слънцето залязло, на небето се появил кръст с надпис: "С това ще победиш." После сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръст, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. И наистина, със силата на тези кръстове Константин Велики успрял да победи неприятеля. За спомен за силата на кръста император Константин го направил символ, хранител на Рим. По-късно в града издигнал и своя статуя, с кръст в дясната ръка и с надпис: "С този спасителен знак, свидетел на истинска храброст, освободих нашия град…"
Малко по-късно, през 326 г., на 14 септември, майката на император Константин царица Елена, посещавайки светите места в Палестина, открила Кръста на Голгота. Откриването му съвсем не било лесна работа. Много години минали, много неща се променили. Елена наредила да търсят около гробницата на Исус. Открили три кръста – двата вероятно били на разбойниците, разпънати заедно с него. Не знаели кой от трите е свещеният и довели една болна жена. Докоснали я и с трите кръста поред, но само от един тя оздравяла. Когато покрай кръстовете минала погребална процесия, решили отново да потърсят чудотворната сила. Поставили поред кръстовете върху ковчега и от истинския кръст мъртвецът се раздвижил и възкръснал. Вече нямало никакво съмнение. Такова чудо можел да стори само кръстът, на който разпънали Исус.
Прииждал отвсякъде народът на Йерусалим, тичали, блъскали се, стремели се да се приближат към святата реликва. Епископът на града го вдигнал високо, въртял го в четирите посоки, а народът се кръстел и молел: "Господи, помилуй!" Царица Елена заповядала на чудното място да бъде издигнат храм. Освещаването му станало през 335 г. и оттогава на това място се събирали всяка година хора от всички краища на света. В края на V в. за празника дошла и грешницата Мария от Египет.
След около триста години, през 614 г., персийският цар Хозрой завзел и опустошил Рим, откраднал свещения кръст, но само след четиринадесет години той отново бил върнат тържествено в Йерусалим.
В чест на тези събития църквата посвещава четири християнски празника Въздвижение на светия животворящ Кръст Господен и извършва поклонение пред кръста четири пъти в годината: Кръстопоклонна неделя (третата неделя от великденския пост), Велики петък (преди Възнесение), 1 август и 14 септември (Кръстовден).
Той е ден разделен. Когато слънцето пътува по небето през годината (нашият народ е бил убеден, че небесното светило прави точно това), то мени пътя си. На Гергьовден стига до междата, от която започва пътят към лято. На Кръстовден стига междата, откъдето започва пътят към зима. Бавно и полека лятото си е отишло. Бавно и полека ще дойде зимата. Четиринадесети септември стои по средата и дава знак, че хубавите дни изтичат и трябва да се приготвим за приближаващите се студ и мраз. Ако досега на десет оки кал е стигало едно слънце, съвсем скоро на една ока кал няма да стигнат и десет слънца. Да използваме слънцето, докато можем, казва тази приказка, и народът ни практично си я припомня на Кръстовден. Смята се, че "денят и нощта се кръстосват", тоест стават равни.
В църквата раздават китки за здраве, които се пазят за лек.
Свещеник ходи и ръси по къщите. Жените взимат от светената вода и замесват с нея нов квас.
Празнуват народните лечители, които лекуват изкълчено и навехнато. Хората, на които са помогнали, ги посещават с благодарност.
Който почита празника, няма да го боли кръстът. Спазва се строг пост.
Както на Симеоновден, така и на Кръстовден в някои български краища започват есенната оран и сеитба. Осветява се семето за посев.
Вечерта преди Кръстовден от полето се носят пшеница, грах, тиква, картофи, грозде. На другия ден се варят и ядат за пръв път тази година.
На 14 септември започва да се бере гроздето, затова на този ден му казват и Гроздоберник. Връзката с гроздето му придава нов смисъл – на едно първо и все по-настойчиво поглеждане към заслужения отдих и спокойствие на зимата, в която искрящата топлина на виното ще отлива умората от летния труд и ще отваря сили за ново лято и за нов труд.
Започват есенните седенки и активният предбрачен сезон. Ако на Кръстовден вали дъжд, очаква се извънредно плодовита и добра година. Каквото е времето на 14 септември, такива ще бъдат дните до Петковден, 14 октомври.
|
Кръстът е един от най-разпространените символи в митологичните и религиозните системи. Възприема се най-често като геометрично описание на световното дърво и на човека, символизира живот, плодородие, единство на дух и материя. У асирийци, перси и картагенци, по-късно и римляни е известен като средство за мъчение. По времето на Христа е образ на мъчението и смъртта. На кръст са разпъвани |
На Кръстовден празнумат всички с името Кръстю, Кръстина, Кръстил, Кръстилина, Кръстена, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри. Честит празник на всички!
Вижте и един клип за празника, като кликнете върху стрелката по-долу.
14.09.2012 01:48
Цялото това разминаване се получава от преместването през 1968 г. с 13 дни назад на неподвижните църковни празници и връщането им по юлианския календар. Но даже и да не знаят за това , по всичко личи , че нашите журналисти нямат елементарни понятия от астрономия - нещо , което се учи в прогимназията. Всеки ученик може да каже че есенното равноденствие е на 23. септември и че най-късите дни са около 22. декември.