Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2011 19:32 - Едно интервю на моя приятел Йордан Петров от Канада
Автор: mit777 Категория: Туризъм   
Прочетен: 2732 Коментари: 1 Гласове:
21

Последна промяна: 14.08.2011 20:04


     Предлагам ви едно интервю на моя приятел - кюстендилец Йордан Петров, който от 22 години живее в Канада. Интервюто е от в. "Наблюдател".

                  ЙОРДАН ПЕТРОВ: ГОРДЕЯ СЕ С ТОВА, ЧЕ
                  В КЮСТЕНДИЛ Е ЗАБРАНЕНО ПУШЕНЕТО

image
Йордан Петров (55 г.) живее от дълги години в Канада – град Отава. Работата му е свързана с киното, въпреки че напоследък и в тази област е трудно. Съпругата му е канадка – професор по международни отношения. Имат три деца – момче на 11 години и две момичета. Всички деца знаят български език, дори и съпругата вече се справя добре. Семейството успява да си идва в България почти всяка година за по 1 месец. -Г-н Петров, намирам Ви на градския плаж в Кюстендил, разбрах вече от предварителния ни разговор, че докато сте в родния си град, идвате всеки ден със семейството си тук?
-Много ми харесва, защото е много динамично и това, което е различно от Северна Америка е, че тук повечето неща са без пари, там всяко нещо се заплаща, при това жестоко. Съпругата ми също много харесва България и родния ми град. Ако някое дете е по-талантливо и родителите му нямат тази възможност... Там обаче живеят с мисълта, че ще дойдат нови емигранти, не бива да сме с илюзията, че там нещата са много по-добри. Канада е много по-социална държава, но въпреки това и принас е подобна ситуацията. Докато тук в Кюстендил виждам, че има желание, хората се трудят. Знам, че е изключително трудно, защото европейската общност не ни третира като първо качество хора, дори не и като второ. За съжаление. -Вие сте човек-творец, лесно ли е за хора като Вас, с Вашата професия в Канада? Знаем, че тук, в България, творците се чувстват недооценени. -Ние го наричаме така – творец. В общи линии там това се приема като второ качество професия, което е учудващо за много хора. В Канада има славянска асоциация, има доста хора от Източна Европа и една чехкиня, която е много добър илюстратор, се възмущаваше как при тях в Чехия художниците са със статут на доктори например, а тук като кажеш, че си човек на изкуството, все едно че си на социални помощи и те гледат с презрение. Малко е шокиращо, но за съжаление е така. В България все още има респект към хората на изкуството.
-Преди колко време заминахте и защо?
-Преди 22 години заминах и тогава това беше един вид мания – да отидем и да живеем другаде. Толкова години ни беше забранено да пътуваме и едва ли не, както казват македонците, „парите се ритат по улиците”. То се оказа, че съвсем не е така. Трябва си тежък труд и много по-тежък от тук. Освен това я нямаш социалната група, с която да контактуваш, нямаш никаква подкрепа, да не говорим за шока от новите навици, с които се сблъскваш, не казвам култура, защото не мога да нарека култура нещо, което идва от Щатите. Отидох и така се завъртяха нещата, че връщане назад няма. Може и да има – не се знае. Децата ми, например, са щури по България.
-Синът Ви като че ли много се забавлява на плажа с футболните уроци?
-Да, той се занимава с футбол и в Отава. Така решихме да помолим и тук, ако е възможно, да го вземат. Играе с децата тук, много му харесва.
-Идвате си почти всяка година, как намирате Кюстендил, виждате ли промяна?
-Първите години имаше един тотален срив. Сега виждам, че нещата вървят нагоре, определено. За мен е много по-лесно да го забележа, защото не съм тук всеки ден. Знам, че моите приятели например се оплакваха, че улиците били разкопани. Да, но то няма друг начин да се оправят нещата. Гледам, че вече нещата са наред. По-рано постоянно течеше минерална вода по улиците – сега вече това го няма. Дори и чистотата е доста по-добре. Притесняват ме бездомните кучета, но това е проблем за цяла България. Хората по света изобщо не се занимават с бездомните кучета, както е тук с т.нар. организации за защита на животните. За да имаш животно вкъщи, в Канада плащаш огромен данък, защото това е привилегия. Едно бездомно куче, ако бъде заловено на улицата, се прибира в приют и ако до две седмици никой не го потърси, слага му се инжекция и се приспива. Ако в Канада се получи ситуация, както тук, с екозащитниците, градският съвет би завел дело срещу екозащитната организация, да поеме разноските по лечението на болни деца, болни хора, заразени, ухапани от кучета. Кюстендил обаче върви в положителна посока, макар и бавно. Доста възможности има в туризма, но може да се развива и в областта на високите технологии.
-Често емигранти, които си идват, разказват как в чужбина с българи не трябвало да се занимаваме, правели сме си само лошо?
-Точно обратното е! Ако някой някога ми е помагал, са били българи. Ние се поддържаме много. Обществото е добре организирано, на всеки се помага и се подава ръка. Доста години живеехме в Торонто, там общността бяхме събрали пари и ако на някой му потрябва, взима ги и след това възстановява колкото може да си позволи. Доколкото знам, парите още се въртят. Има и хора, които кръшкат и ние ги елиминираме. Точно тези, когато се приберат тук, започват да се оплакват. Ами така ще бъде. След като ти вървиш срещу интересите на обществото, ние те изолираме, пък ти се оплаквай на който искаш.
-Похвално е, че децата Ви знаят български език, на фона на многото примери на наши емигранти, които говорят с децата си на английски или на някакъв друг език.
-Децата ми дори знаят и няколко диалекта. И аз имам доста примери на наши познати, които искаха да си доведат децата при нас, за да научат български. За мен това е странно. Аз съм единствен българин в това семейство, съпругата ми е канадка, а вие сте двама родители българи, защо децата ви не говорят български? Те си мислят, че е много оригинално да говорят с децата си на английски, при положение, че те самите не говорят добър английски. Получава се така, че нито български, нито английски научават. Дори моите деца им се смеят.
-Което означава, че са научили добре кои са корените им, откъде идват и кои са основните морални принципи?
-Надявам се да е така. Децата ми разбират дори и диалектните форми, защото майка ми вкъщи така говори. В Македония когато бяхме, всичко разбираха, докато жена ми се справя с литературния български език само.
-Много различни ли са двата свята, в които живеете със семейството си? Можете ли да направите паралел между Канада и България?
-Това е дълъг разговор. Има доста голяма разлика. Западняците, когато дойдат тук, го забелязват веднага. Първо западняците са много по-лицемерни, злобни и завистливи. Когато го кажа на някой тук, си мисли че е невъзможно. Обществото там е много егоцентрично, дори безотговорно в много отношения. В един исторически аспект, ако погледнем. Ние тук малко или повече сме местното население. Имаме привързаност към земята. При тях това го няма. Те идват на една земя и твърдят, че е била празна, а всъщност там е имало от 30 до 50 млн. население, което те са избили. Изведнъж след това те започват да изграждат една демокрация и идват нас да ни учат как да си строим демокрацията, което на мен ми звучи страшно лицемерно, въпреки че индианците са съхранени предимно в канадската част. Ирландците, италианците в Северна Америка са почти като нас. Когато страната ни влизаше в ЕС, те се смееха с думите: „Още едни италианци идват!”. -Въпреки това, какво ни липсва на нас, българите, за да не държим достатъчно на земята си и да отиваме на гурбети по света?
-Преди 15-ина години пристигна българка, много красива, с докторат по математика и с черен колан по карате. Намерили я канадските власти, убеждавали я, че там е раят. На третия ден тя каза, че нашият комунизъм е щял да цъфне, ако всеки българин го бяха пратили по 3 години без право да се връща. Това е, което ни липсва – познанието какви са проблемите там. Ние все още живеем с една илюзия, че ще ни заринат с пари там. Не, докато тук се плаща на ден, а там е на час и ако работодателят те види да си седиш, ти реже един час от заплатата. Тук първото нещо е да си купи работодателят скъпа кола и ако може, по-малко да се плаща на работниците, без да се замисли, че доброто заплащане е начинът да ги задържи. Тази скъпа кола след 5-6 години вече е стара и той мисли за нова. Единственият начин да вземе парите – е от работниците. И така... Скоро гледах филм за предприемач в Северна Америка – младо момче от Монреал, което отива в САЩ и започва да произвежда текстил. Това изглежда абсурд. Все едно аз да тръгна да изнасям пясък за Саудитска Арабия. Оказа се, че той е най-успешният производител. Той всъщност сключва социален контракт с работника, като той получава два пъти по-висока заплата от средната. Всичко в този завод е негово, всичко, той има пълен цикъл – производство и разпространение. Цените са му по-ниски от китайските, но качеството е значително по-добро. Кара кола втора ръка.
-Научих за една ваша идея, канадски деца на летен лагер в Кюстендил?
-Това е идея, която ми дойде. Отборът на сина ми има идея да ходят следващата година на Европейското първенство в Украйна и мисля да предложа на треньора да дойдат на лагер в Кюстендил, ако успеят да намерят малко пари. Това е голям разход – знам, и ако успеят да си позволят, ще бъде чудесно. Още повече, треньорът е руснак, а дядо му е българин.
-Споменахте за задоволството си от това, че в Кюстендил пушенето е забранено?
-Да, мога спокойно да кажа, че съм горд, че в родния ми град е забранено пушенето. Мисля, че законът трябва да бъде жесток в това отношение. Дори е необходимо да има здравна такса за пушачи, поемаш си разноските, ако нарушаваш собственото си здраве и здравето на околните. Ако си пушач и скриеш, че пушиш, получаваш наказанието си. Радвам се, че кметът на града се опитва да свърши колкото се може повече неща, въпреки че този, който е вършил добра работа, не е бил разбран от собствените си хора.

Тук има и друг абсурд – хора с огромни къщи стоят на социални помощи. Ако имаш голяма къща и претендираш, че си беден, е доста нагло, а социалната помощ е помощ за оцеляване. Повечето хора не могат да разберат, че където и да отидат, в което и общество да попаднат, когато запалят цигара, те са вече второ качество хора.
Вижте и два клипа за Канада  и едно изпълнение на клуб НЛО "Ех, Канада". Вярвам, че ще ви харесат, както интервюто, така и клиповете.

 







Тагове:   Канада,   интервю,   Йордан,   Петров,


Гласувай:
21
0



1. hadzapi - Кюстендил ми е един от любимите градове в страната ни.
18.08.2011 11:07
Много е чист и приятен. А зоопарка горе на Хисарлъка за мен е една приказка сред тези високи прекрасни дървета и спокойни животинки, гледани добре, чистота и уют. Също нагоре в планината - към хижите в Осоговската планина - просто си е красота. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mit777
Категория: Туризъм
Прочетен: 2008918
Постинги: 739
Коментари: 277
Гласове: 915
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031