Постинг
19.08.2010 15:06 -
ЗАГАДКИТЕ НА ЙЕРУСАЛИМ
Автор: mit777
Категория: Туризъм
Прочетен: 3579 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2010 16:56
Прочетен: 3579 Коментари: 1 Гласове:
9
Последна промяна: 19.08.2010 16:56
Много са разкритията от историята на свещения град Йерусалим в Израел, но още повече са тайните, които продължават да се разбулват. Една от тези тайни е защитната стена от преди 3000 г., построена от библейския цар Соломон и открита неотдавна от йерусалимските археолози.
Находката е от 10 век преди Новата ера. Тя е дълга 70 метра и висока 6 м. Според археоложката Елиат Мазар каменната преграда е част от защитен комплекс, включващ порта с караул, пристроена сграда и стражева кула. В Библейската Първа книга на царете се казва, че Соломон, цар на Израел, е построил защитна стена в Йерусалим. Новото откритие е първото доказателство за такава структура, казва Мазар.
В караула са открити еднометрови глинени съдове, надписите върху които обозначават, че те са принадлежали на високопоставен управник. Открити са и фигурки на жени с големи гърди, които по онова време са били символ на плодородието. Археолозите са открили и дръжки на съдове с надпис "на царя". зследователите смятат, че навремето хората са се събирали около портата на стената, за да търгуват, да участват в ритуални практики или да товарят необходимото за пътешествия извън града.
Израелската служба по античните предмети показа снимки на рядък надпис на староарабски на възраст 1200 години. Той е създаден по времето на халифа от династията на Абасидите - Ал-Муктадир и съдържа части от надпис от началото на 10-ти век. Ценната находка е открита в Ерусалим на 17 февруари. На същото място са намерени и керамични изделия. Абасидите (750 - 1258) са династия халифи на Багдад и Кайро, втората от двете големи сунитски династии на Арабския халифат след Умаядите. Династията е основана от Абул Абас, който през 750 г. се провъзгласява за халиф. Най-голям културен разцвет династията има по времето на халифа Харун ал-Рашид (786 - 809 г.), известен още и като герой на много от приказките в "1001 нощ".
При разкопки извън сегашните градски стени в еврейската столица археолози се натъкнаха на изключително ценна находка. Тя представлява глинена дъска, която съдържа клинописно писмо от 14. век пр.Хр. Учените предполагат, че първоначално дъската е била предназначена за фараона на Египет. Йерусалимските археолози смятат, че това са най-старите надписи, откривани някога в Свещения град. Парчето е намерено в земята под една кула от времето на цар Соломон (10. век пр.Хр.), в т.нар. Давидов град. На дъската могат да бъдат разчетени думите „ти“, „по-късно“ и „правя“, изписани на акадски – тогавашният „световен език“. Откривателите на находката Ейлат Мазар, Габриел Барки и Захи Цвайг от Еврейския университет в Ерусалим предполагат, че тя е била притежание на царско семейство, тъй като е открита близо до акропола – стария град на Ерусалим. Според Ейлат Мазар откритието свидетелства за значението на еврейската столица още през късната бронзова ера. Археологът твърди, че тъкмо затова библейският цар Давид е завладял Ерусалим – защото и преди неговото време градът е играл важна роля.
Израелските археолози, водещи разкопките в Иродион, крепост в Юдейската пустиня, съобщиха нови данни за гробницата на цар Ирод Велики, която бе открита миналата година, и за целия комплекс от здания около нея.
Юдейският владетел е бил погребан в разкошен мавзолей на два етажа с височина около 25 м. До царския саркофаг са били поставени още два по-малки, вероятно с останките на негова снаха и на една от съпругите му, съобщава Ройтерс. Те датират отпреди 2000 години.
До мавзолея е имало театър с 650 места и специална ложа за самия цар. Стената на театъра е била покрита с фрески, рисувани в стил, непознат дотогава в Юдея. Той е бил разпространен в Рим и Кампания през 1 век пр. Хр.
Според професор Ехуд Нецер от Еврейския университет в Йерусалим, който ръководи групата археолози, строителството на театъра е свързано с посещението в Иродион на римския военачалник Марк Агрипа през 15 г. пр. Хр.
Саркофагът на Ирод Велики, изработен от ерусалимски камък и с бронзово покритие, е бил разбит след смъртта му, вероятно по времето на въстанието срещу римското владичество през 66-72 г. сл. Хр. Други археологически находки, показани от Нетцер, свидетелстват за разточителен "лайфстайл" през управлението на Ирод. Макар и владетел на Юдея, той всъщност не е бил етнически евреин - баща му е елинът Антипатър, а майка му Кипрос е била дъщеря на арабски шейх. Ирод Велики е живял 77 години (37 г. пр.Хр. - 4 г. сл. Хр.), за което време успява да се ожени 10 пъти и да стане баща на девет сина и пет дъщери.
Чрез интриги и убийства той успява да опази властта си от свои роднини и близките на съпругите си - претенденти за юдейския престол. Ирод посяга дори на синовете си, обзет от параноя, че искат да го детронират. Той напуска жена си Дорис и се оженва за еврейката Мириам именно с идеята да бъде приет от евреите като един от тях. Впоследствие я убива под предлог, че тя вече не го обича и иска да го свали от престола. Той дори заставя тъща си да свидетелства срещу дъщеря си, а после отстранява и нея.
Ирод е бил приятел на Марк Антоний и Клеопатра, но ги предава в битката при Акциум през 31 г. пр. Хр. Тогава предвожданият от Октавиан Август Рим печели срещу Египет в голямата морска война край бреговете на Епир.
Ирод обещава да подкрепи влюбената двойка от Александрия, но флотата му така и не се появява. След това отива в Рим и моли за милост Октавиан. Императорът му прощава, защото царят на юдеите носи 200 кг сребро и други скъпи подаръци, а след войната почти разореният Рим неистово се нуждае от средства. Така юдейският владетел си осигурява още дълги години на трона.
Според Евангелието от Матея, Ирод Велики наредил избиването на всички бебета от мъжки пол в Назарет, щом научил предсказанията, че ще се роди нов велик владетел на юдеите (Иисус). Според документален филм, излъчен неотдавна по Би Би Си, Ирод много силно обичал съпругата си Мириам и я убил от ревност. Сломен от смъртта й, царят потопил тялото й във вана с пчелен мед. По този начин красотата на мъртвата устояла на тленността, а той можел да й се любува винаги, когато пожелае. Легендата разказва, че от любовна мъка по Мириам през последните години от живота си Ирод полудял. Според създателите на филма обаче лудостта на царя се е дължала на напреднал стадий на сифилис.
Макар и недолюбван от поданиците си (наричали го с презрителното "неевреина"), Ирод Велики се проявява като добър администратор и оставя след себе си грандиозни строежи като храмове, акведукти и пр.
Голяма част от античните паметници в днешен Израел, включително Стената на плача, са негово дело.
Сред проектите, осъществени по негово време, е и реконструкцията на Втория храм в Ерусалим, строителството на град Кесария на Средиземно море, крепостите Масада и Иродион, които са му служили и за резиденции.
И един клип за Йерусалим и Стената на плача, за която съм писал в другите постинги. Кликнете върху стрелката и го вижте.
Находката е от 10 век преди Новата ера. Тя е дълга 70 метра и висока 6 м. Според археоложката Елиат Мазар каменната преграда е част от защитен комплекс, включващ порта с караул, пристроена сграда и стражева кула. В Библейската Първа книга на царете се казва, че Соломон, цар на Израел, е построил защитна стена в Йерусалим. Новото откритие е първото доказателство за такава структура, казва Мазар.
В караула са открити еднометрови глинени съдове, надписите върху които обозначават, че те са принадлежали на високопоставен управник. Открити са и фигурки на жени с големи гърди, които по онова време са били символ на плодородието. Археолозите са открили и дръжки на съдове с надпис "на царя". зследователите смятат, че навремето хората са се събирали около портата на стената, за да търгуват, да участват в ритуални практики или да товарят необходимото за пътешествия извън града.
Израелската служба по античните предмети показа снимки на рядък надпис на староарабски на възраст 1200 години. Той е създаден по времето на халифа от династията на Абасидите - Ал-Муктадир и съдържа части от надпис от началото на 10-ти век. Ценната находка е открита в Ерусалим на 17 февруари. На същото място са намерени и керамични изделия. Абасидите (750 - 1258) са династия халифи на Багдад и Кайро, втората от двете големи сунитски династии на Арабския халифат след Умаядите. Династията е основана от Абул Абас, който през 750 г. се провъзгласява за халиф. Най-голям културен разцвет династията има по времето на халифа Харун ал-Рашид (786 - 809 г.), известен още и като герой на много от приказките в "1001 нощ".
При разкопки извън сегашните градски стени в еврейската столица археолози се натъкнаха на изключително ценна находка. Тя представлява глинена дъска, която съдържа клинописно писмо от 14. век пр.Хр. Учените предполагат, че първоначално дъската е била предназначена за фараона на Египет. Йерусалимските археолози смятат, че това са най-старите надписи, откривани някога в Свещения град. Парчето е намерено в земята под една кула от времето на цар Соломон (10. век пр.Хр.), в т.нар. Давидов град. На дъската могат да бъдат разчетени думите „ти“, „по-късно“ и „правя“, изписани на акадски – тогавашният „световен език“. Откривателите на находката Ейлат Мазар, Габриел Барки и Захи Цвайг от Еврейския университет в Ерусалим предполагат, че тя е била притежание на царско семейство, тъй като е открита близо до акропола – стария град на Ерусалим. Според Ейлат Мазар откритието свидетелства за значението на еврейската столица още през късната бронзова ера. Археологът твърди, че тъкмо затова библейският цар Давид е завладял Ерусалим – защото и преди неговото време градът е играл важна роля.
Израелските археолози, водещи разкопките в Иродион, крепост в Юдейската пустиня, съобщиха нови данни за гробницата на цар Ирод Велики, която бе открита миналата година, и за целия комплекс от здания около нея.
Юдейският владетел е бил погребан в разкошен мавзолей на два етажа с височина около 25 м. До царския саркофаг са били поставени още два по-малки, вероятно с останките на негова снаха и на една от съпругите му, съобщава Ройтерс. Те датират отпреди 2000 години.
До мавзолея е имало театър с 650 места и специална ложа за самия цар. Стената на театъра е била покрита с фрески, рисувани в стил, непознат дотогава в Юдея. Той е бил разпространен в Рим и Кампания през 1 век пр. Хр.
Според професор Ехуд Нецер от Еврейския университет в Йерусалим, който ръководи групата археолози, строителството на театъра е свързано с посещението в Иродион на римския военачалник Марк Агрипа през 15 г. пр. Хр.
Саркофагът на Ирод Велики, изработен от ерусалимски камък и с бронзово покритие, е бил разбит след смъртта му, вероятно по времето на въстанието срещу римското владичество през 66-72 г. сл. Хр. Други археологически находки, показани от Нетцер, свидетелстват за разточителен "лайфстайл" през управлението на Ирод. Макар и владетел на Юдея, той всъщност не е бил етнически евреин - баща му е елинът Антипатър, а майка му Кипрос е била дъщеря на арабски шейх. Ирод Велики е живял 77 години (37 г. пр.Хр. - 4 г. сл. Хр.), за което време успява да се ожени 10 пъти и да стане баща на девет сина и пет дъщери.
Чрез интриги и убийства той успява да опази властта си от свои роднини и близките на съпругите си - претенденти за юдейския престол. Ирод посяга дори на синовете си, обзет от параноя, че искат да го детронират. Той напуска жена си Дорис и се оженва за еврейката Мириам именно с идеята да бъде приет от евреите като един от тях. Впоследствие я убива под предлог, че тя вече не го обича и иска да го свали от престола. Той дори заставя тъща си да свидетелства срещу дъщеря си, а после отстранява и нея.
Ирод е бил приятел на Марк Антоний и Клеопатра, но ги предава в битката при Акциум през 31 г. пр. Хр. Тогава предвожданият от Октавиан Август Рим печели срещу Египет в голямата морска война край бреговете на Епир.
Ирод обещава да подкрепи влюбената двойка от Александрия, но флотата му така и не се появява. След това отива в Рим и моли за милост Октавиан. Императорът му прощава, защото царят на юдеите носи 200 кг сребро и други скъпи подаръци, а след войната почти разореният Рим неистово се нуждае от средства. Така юдейският владетел си осигурява още дълги години на трона.
Според Евангелието от Матея, Ирод Велики наредил избиването на всички бебета от мъжки пол в Назарет, щом научил предсказанията, че ще се роди нов велик владетел на юдеите (Иисус). Според документален филм, излъчен неотдавна по Би Би Си, Ирод много силно обичал съпругата си Мириам и я убил от ревност. Сломен от смъртта й, царят потопил тялото й във вана с пчелен мед. По този начин красотата на мъртвата устояла на тленността, а той можел да й се любува винаги, когато пожелае. Легендата разказва, че от любовна мъка по Мириам през последните години от живота си Ирод полудял. Според създателите на филма обаче лудостта на царя се е дължала на напреднал стадий на сифилис.
Макар и недолюбван от поданиците си (наричали го с презрителното "неевреина"), Ирод Велики се проявява като добър администратор и оставя след себе си грандиозни строежи като храмове, акведукти и пр.
Голяма част от античните паметници в днешен Израел, включително Стената на плача, са негово дело.
Сред проектите, осъществени по негово време, е и реконструкцията на Втория храм в Ерусалим, строителството на град Кесария на Средиземно море, крепостите Масада и Иродион, които са му служили и за резиденции.
И един клип за Йерусалим и Стената на плача, за която съм писал в другите постинги. Кликнете върху стрелката и го вижте.
Язовир "Широка поляна" - Запад...
Американски учен: Украинската армия е в ...
ЧУМАТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА ЗАБИ НОКТИ В ДЕЦА...
Американски учен: Украинската армия е в ...
ЧУМАТА НА ДЕМОКРАЦИЯТА ЗАБИ НОКТИ В ДЕЦА...
