Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2018 08:52 - Семейни констелации - 4
Автор: ekaterinara Категория: Технологии   
Прочетен: 1239 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Храна=мамаimage❣️

Колкото и различни да изглеждат всички проблеми с храната си имат една причина - ГЛАДЪТ. Емоционалният, разбира се.
Истината за проблема с храната е много дълбок и винаги започва много по-рано от наднормено тегло, повръщането, преяждането или отказа от храна, много преди диетите. Те са резултата, но не и причината.
Начинът, по който се храним е начина, по който се отнасяме към себе си.
Бързо и нервно ли ядем? Или едва бодваме от тук, оттам с вилицата едно грахче?
Бавно ли ядем, усещаме ли всяка хапка или бързаме да приключим по-бързо?
Изпитваме ли вина след това? Наслаждаваме ли се или храната все не ни насища?
Всяко хранително разстройство, всяко наднормено тегло е вик за помощ, сигнал, че дълбоко в нас душата ни е нещастна, че липсва любов и топлина, което тялото ни се опитва да замести и го прави по-най-грижовния за него начин - трупайки (или повръщайки) храната, от която има нужда. Но резултата далеч не е онзи, който бихме желали.
Хранителните разстройства в основата си са свързани винаги със социалните модели на поведение, чрез които достигаме до Другия. Онзи/онези, от които така имаме нужда в живота си, за да се чувстваме обичани и специални, при което в този случай - не можем да достигнем.
В живота си всеки от нас неизменно има нужда от едно друго ТИ (поне едно), което да ни обича и приема такива, каквито сме. Да задоволи нашата потребност от принадлежност, от приемане, духовна храна и чисто физически ласки, усетени със сърцето, обаче. Така, както и ние имаме нужда да задоволим неговите.
Това е и разковничето на хранителните разстройства - привличането на другите към себе си се измества от агресията и натрапливо мислене за храна или поглъщането й в огромни количества. „Ако само мога да съм слаба – всички де ме харесват.” „Ако изглеждам добре, ще бъда по-щастлива.” И през цялото време онова ужасно чувство на вътрешен глад не изчезва...
Именно храната често се явява заместител на това друго "ТИ", от което се нуждаем. Колкото по-дълбока е липсата, толкова по-силен ще е гладът, поглъщането или отказа от храна. Понякога е единственото възможно оръжие за отмъщение, с което разполагаме. За съжаление насочено навътре.
Много дълбоко в подсъзнанието "храна" е равно на "мама" . Свързва се с най-ранното детство, когато сме зависими от майката - за храна, за ласки, топъл физически контакт. За едно бебе това са единствените удоволствия и символ на живота. "Мама" е първия Друг в живота ни, първото "ТИ", от което се нуждаем и обичаме.
Затова и храната е синоним на майката. Тя е топла, изпълваща, даряваща живот и е винаги на разположение и затова начинът, по който се отнасяме към нашето тяло е начина, по който се отнасяме към нашата майка.
Когато тази нужда остане незадоволена, особено отхвърлена, когато пораснем се страхуваме да се доверим, да се приближим дори, за да не бъдем отхвърлени.
Храната става единствения източник на удоволствие, едно сигурно ТИ, което не отхвърля и не наранява. Но и не задоволява глада ни...
Никоя майка не разболява умишлено детето си, затова не бива да обвиняваме родителите си. Те в повечето случаи се чувстват безсилни или са заети с планове за най-доброто ни бъдеще, пропускайки емоционалните нужди душата на детето си.
Хранителните разстройства никога не са свързани само с храната - тя е само резултата, но не и причината. Средство, дори по-лошо от оръжие!
За съжаление срещу самите нас...

Даниела Стоянова
psychotherapy.alle.bg




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ekaterinara
Категория: Технологии
Прочетен: 483486
Постинги: 216
Коментари: 0
Гласове: 991
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031