Този процес прави луните на Юпитер годни за живот. Хората на Земята наричат второто слънце Луцифер. Ако не го гледаме религиозно, Луцифер означава „носещият светлина“ – добро име за второ слънце.

Повечето хора смятат ситуацията за чиста научна фантастика, но съществува конспиративна теория, според която този процес е не само възможен, но и вече е задействан от НАСА. Вижте защо.

Юпитер е наричан провалена звезда, защото, ако имаше по-голяма маса, щеше да започне процес на ядрен синтез и газовият гигант щеше да се превърне в звезда. Астрофизици са изчислили, че Юпитер е трябвало да бъде 75 пъти по тежък, за да се случи това.

Според конспиративната теория този дефицит може да бъде наваксан чрез добавянето на ядрено гориво, което да задвижи процеса на ядрения синтез. Под това разбирайте космическите сонди на НАСА Касини, Галилео, Вояджър и други.

Малко след задминаването на Марс слънчевата енергия става недостатъчна за задвижването на тези проби и затова те имат нужда от надежден източник на енергия. От НАСА ги оборудвали с радиоизотопен термоелектрически генератор (RTG).

Радиоактивният разпад на плутоний-238, който се извършва в един RTG, произвежда достатъчно електричество за задвижване на апаратите. Например на борда на сондата Галилео се намирали два такива генератора, като във всеки един имало по около 7 килограма плутоний-238.

Какво би станало, ако такова количество плутоний бъде взривено във вътрешността на Юпитер? Нищо, или поне нищо, което да можем да видим. През 2003 Галилео е разбит умишлено в атмосферата на Юпитер, защото от НАСА искали да се застраховат, че няма да заразят луните на газовия гигант със земни бактерии.

Конспираторите смятат, че това е първата стъпка от проект Луцифер. Те се страхували, че плутоният ще задвижи термоядрена реакция, която ще превърне Юпитер в слънце.

Изминали са 12 години оттогава и все още нищо не се е случило. Няма второ слънце в небето, но конспираторите се опасяват, че в Слънчевата система има още един газов гигант – Сатурн, който не е много по-малък от Юпитер. Имаме и космическа сонда, която орбитира Сатурн – Касини. А на борда на Касини има 33 килограма плутоний-238.

Но в крайна сметка би трябвало да сме в безопасност. Според конвенционалната физика дори всеки атом плутоний да участва в ядрения взрив, няма да е достатъчно за задвижване на верижна реакция. Ще прилича на капка вода в басейн – безобидно.

Истината е, че технологиите ни вероятно са на хиляди години от възможността за изкуствено формиране на звезди. Но дори и да имахме такава технология, за какво ни е второ слънце?

Ако някой от газовите гиганти се превърне изведнъж в звезда, той със сигурност ще наруши крехкия баланс в Слънчевата система. Гравитационното привличане на новородената звезда ще събере астероидите, които се намират между Марс и Юпитер, като без съмнение някои ще бъдат захвърлени и към Земята.
Източник: megavselena.bg