Много ти е лесно да го изречеш: "Ама аз теб наистина много те уважавам", без да си пил, онова с пиенето не го обсъждаме, но дали обектът на уважение се чувства наистина уважаван!?! Там е критерият. Не в твоите думи, а в усещанията и състоянието на "уважавания". Но и теб кой да те научи как се уважава? Ще се опитам да кажа няколко думи п въпроса.

    За да си що-годе наясно с уважението е необходимо да знаеш да уважаваш първо себе си. Да уважаваш себе си не е егоизъм, нито несъобразяване с ближните. Да уважаваш себе си означава да си наясно със собствените си потребности в съчетание с потребностите на околните. Даваш им това, което можеш да дадеш запазвайки достойнството, както своето така и чуждото, следвайки пътеките на доброто и добронамереността. Бе сложно е! Я да го опростим!

    Най-лесния и видим признак е думата ти. Казаната от теб дума. Държиш ли на нея, заляга ли в тебе като повеля, знаеш за уважението повече, отколкото предполагаш. Защото думата се казва пред някой, някой който разчита на твоята дума. Е това уважение на собствената ти дума пред себе си или пред друг е същността на уважението. Затуй не бива да се отнасяме леконравно към думите си, ако искаме да ни уважават. Ако на теб ти липсва чуждото уважение в едно съм сигурна - ти не уважаваш собствената си дума. Промени това и околните ще променят отношението си към теб. Одма! За лъжата не е нужно да горим тук. Тя е от обратната страна.

    Друг признак на уважение е цененето на чуждото време. Изискваш другите да живеят в твоя ритъм. А ти в техния готов ли си да влезнеш? С какво твоят ритъм е по-ценен от чуждия, освен с това че си е твой?!? Проявата на уважение също е съобразяване с чуждия ритъм, но не пренебрегвайки своя си. Е сложно е! То затуй и малцина са го постигнали, а мнозина го карат с усещането за пренебрежение и потребност от отмъстителност.

    Уважението към другия също е зачитане на чуждото мнение. До каквито и истини да си достигнал откъде си сигурен, че това е универсалната истина? Айде малко по-скромно! Ако беше достигнал до универсалната истина щеше да живееш живота си изпълнен с удовлетворение. А при теб така ли е? Или все нещо другите ти пречат да го постигнеш? Господ ни е дарил със свободна воля. Айде да не се правим на по-големи от Него! Тъй че изказвай мнението си, но не го налагай, моля! Уважавам мнението ти, но си имам свое, ако може!

    Уважението не е "ти на мене, аз на тебе". Уважението е дълбока загриженост за ближния без пресмятания ти колко и той колко. И "защо той така, а не така?". Това не е зачитане на другия, а елементарно налагане на егоистичните ти нужди. Така че к"вото повикало, такова се обадило.

    "Ти мене уважаваш ли ме?" Дълбоко във всеки лежи тази потребност. Тъй, че не я отричайте, уважавайте себе си, признайте си я! 

Здравей, Ели. Този израз обикновено се употребява от пияни в кръчмите. Рядко съм го чувал по сред бял ден от трезвен човек. Всеки трябва да уважава другите, то е ясно.
Поздрави!