През шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от дома Давидов, на име Мария. И ангелът й рече: „Не бой се, Марийо, защото си придобила Божието благоволение; и сега ще заченеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Иисус.“ Пресвета Дева казала на ангела: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?”. Ангелът й отговорил: „Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.”

Евангелие от Лука 1:26 – 38

Християнската църква приема факта на непорочното зачатие на вяра, защото не може да обясни разумно гореприведения откъс, тъй като зачатието при хората не се случва по този начин.

Затова се говори за непорочно зачатие. Ако е от човек, поради грешната му природа и роденото дете ще е порочно, нечисто.

Ако се съгласим, че безтелесният Дух е оплодил Мария, то нашият разум е принуден да отстъпи от обичайната човешка практика. Представителите на юдейската религия не признават факта на непорочното зачатие и смятат Иисус Христос за лъжемесия, роден от Мария чрез прелюбодеяние с римлянина Пандира.

В произведението „Против Целс” на ранния богослов Ориген (ок. 185 – 253/4 г.) има следния откъс:

 „Но да се върнем отново към това…, че майката на Иисус била изгонена от своя мъж дърводелец, след като била изобличена в нарушаване на съпружеската вярност и родила от някакъв войник на име Пантера.

 Да видим дали не са съчинили цялата тази басня за Девата, изпаднала в блудство с Пантера, и дърводелеца, който я изгонил; не са ли измислили всичко само за да опровергаят необичайността на зачатието от Светия дух?”.

И по-нататък: „Той (Целс), отрича всичко, което разказва Писанието относно Неговото зачатие от Светия дух и обратното – приема за достоверно мнението, че Иисус е бил плод на греховно съединение на някой си Пантера с девица”.

Във всеки случай тази находка свидетелства, че мъжкото име „Пантера”, споменато от Целс и появяващото се в талмудически съобщения за Иисус във формата „Пантира” или „Пандира” не е лингвистична грешка или плод на нечия фантазия.

Римляните, и в частност римските воини, носят това име като когноним (прозвище). Според запазени антични надписи известни са няколко спартанци с такова име. От времето на селевкидското владичество в Палестина немалко юдеи освен еврейското си име приемат и гръцки имена и прозвища. В тази връзка учените не изключват един от предците на Иисус да е носел гръцко име или прозвище, както е отразено и в трудовете на някои християнски писатели (Епифаний Кипърски. Панарион, 78.7; Йоан Дамаскин. Изложение за православната вяра, IV 14).

Пълното име на Тиберий е Тиберий Цезар Август, син на Божествения Август, Велик понтифик, надарен с властта на народен трибуна 38 пъти, император 8 пъти, консул 5 пъти. Тиберий Клавдий Нерон е вторият римски император от династията на Юлиите-Клавдиите. Именно по време на неговото управление римският прокуратор на Юдея Понтий Пилат заповядва да разпънат Иисус Христос.На Изток от векове е разпространен обичаят да се назовава човекът на името на дядо си или на друг прародител, ако собственото му име или името на баща му са много разпространени. Това се прави, за да се отличи този човек от своите съименници. В случая с основателя на християнството ситуацията е била може би именно такава: съплеменниците му трябвало да го наричат Иешуа бен (бар) Иосеф („Иисус, син на Йосиф”). Но тъй като евреите с тези имена са били много, е наречен „бен Пантира”, съставено на основата на името или прозвището на един от неговите предци.

 Да си представим, че посланикът (ангелът) е изпратен при Мария от богатия банкер Ирод Велики, представляващ в Йерусалим интересите на александрийските евреи търговци. Стратегическата цел е освобождаването на народа на древен Израил от римското владичество чрез пряко родство с императора. Този подход нееднократно се е ползвал с успех от еврейските патриарси, за което свидетелства Старият завет. Тази версия снема противоречията между юдеите и православните в тълкуванието на Благовещението и прави текста разбираем за обикновения човек, тъй като отстранява мистичното начало и осигурява тържество на разума. Ако се съгласим с историците, че описаните в Евангелията събития са се случили в I в. от н.е., то несъмнено думите, които ги предават, са изгубили първоначалния си смисъл за нашите съвременници и това не бива да се пренебрегва. За римлянина от I в. от н.е. съчетанието Дух Свети е било разбираемо, тъй като е означавало просто Великият гений и е характеризирало римския император. Август (Augustus) = Велик, Светлост, Свещен, Свети, а дух на латински е гений (genius). Изразите Ваша светлост, Ваше величество, Ваше височество са били обичайни изрази в Рим.

Като се вземат предвид тези пояснения, първоначалният текст на Благовещението става по-разбираем.

Римските императори още приживе започват да се наричат живи богове, за разлика от боговете в своя Пантеон.

 В Евангелията има текстове, които потвърждават версията, че императорът на Рим Тиберий Цезар Август е бил баща на Иисус. Иисус задава на учениците си пряк въпрос: „…а вие като какъв ме почитате? А Симон-Петър му отговаря:

 Ти – Христос, си Син на Живия Бог“.

 В текста присъстват и думи на Иисус, където той говори за себе си като за син на действащия император, когото той, по римски маниер, често нарича баща, а себе си – негов син.

 „А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма? Той отговаря: да. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: как ти се струва, Симоне? Земните царе от кого взимат мито, или данък? От своите ли синове, или от чуждите? Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: И тъй, синовете са свободни; но за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и като й разтвориш устата, ще намериш статир; вземи го и дай им за Мене и за себе си” (Матей, 17:24 – 27).

 При Иисус отиват бирници да вземат данъци за храма, построен от римляните, където населението на провинцията е задължено да отдава почести на римския император Август. Иисус (все още непризнат за син на император Тиберий) излиза доста умело от ситуацията.

На образния източен език на Иисус морето е пазарният площад с тълпите хора. Рибата са алчните юдеи, които не искат да плащат и крият парите си в устата, за да не ги намерят бирниците. Да се улови на въдицата, означава да се измъкнат парите с измама. Всички тези термини са се ползвали от авторите на Стария завет. Именно от обичая да се крият златните монети в устата се е родила и поговорката „Мълчанието е злато”.

За това, че учениците на Иисус и самият той са плащали данъци за издръжката на императорския, а не на юдейския храм, свидетелства евангелист Марко (12: 14 – 17). Профилът на римския император Тиберий бил изобразен на сребърните денарии. „Те, идвайки, Му казват: „Учителю! Ние знаем, че Ти си справедлив и не се грижиш да угодиш на някого, защото не гледаш нечие лице, а учиш на Божията истина. Позволено ли е да се дава на кесаря, или не? Да му даваме или не? Но Той, знаейки тяхното лицемерие, им каза: Какво Ме изкушавате? Донесете ми денариите, за да го видя. Те му ги донесли. Тогава той им казал: Чие е това изображение и надписът? Те му казали – кесареви. Иисус им казал в отговор: Дайте кесаревото кесарю, а Божето – Богу…”.

 Това събитие, очевидно, се случва през 14 г. от н.е. Живият бог на римляните Август Октивиан умира и автоматично цезар става Тиберий Клавдий Нерон, чийто профил веднага се появява върху монетите.

 Това събитие смущава не само римските граждани, но и непълноценното население в многобройните римски провинции, които под страх от смъртно наказание са принудени да се покланят на бога – императора. Те са свикнали да плащат данъци, да виждат на монетата профила на бога и цезаря Август в едно лице, а новите монети са с изображение на цезаря, но не и бог Тиберий. Това ги обърква. В империята свирепства законът за държавната измяна. Въпросът е на живот и смърт: дали дадените за храма монети с изображение на цезаря Тиберий ще бъдат престъпление пред обожествения, но вече мъртъв Август?

В отговор на своята тревога учениците получават от Учителя напътствието: „Кесаревото кесарю, а Божието Богу”