Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето, което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

На български празникът се казва и „Спасовден“, дума, която етимологически произлиза от „спасение“.

Темата за плодородието и интимността има своето продължение и в народните вярвания, и в християнския празник. В нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която иска да зачене, трябва да преспи под растението росен (самодивско цвете) с придружител, с когото няма кръвна връзка. Болни, слепи, сакати също търсят това растение. Когато лягат до цветето, никой не трябва да ги види. Само така ще се излекуват.

В срядата преди Спасовден към света на хората се отправят русалките, прекрачвайки невидимата граница с отвъдния свят. Те идват, за да посеят роса над нивите, да поникнат семената и да дадат плод.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.

В народните вярвания, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки.

Народните вярвания гласят още, че, ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата – обилна.

На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска

Православната църква почита днес и светите равноапостоли Константин и Елена. Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена

През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Майка му Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.

У нас празникът е свързан с нестинарството, което е запазено в няколко села в Странджа. Там обаче се чества по стар стил - в началото на юни.

Флавий Валерий Аврелий Константин (27 февруари 280 г.[1]–22 май 337 г. от н.е.), по-известен като Константин I (в римокатолическия свят) и Константин Велики или Свети Константин (в лутеранския и източноправославния свят), е римски император, провъзгласен за август от войските си през 306 година, който управлява Римската империя до своята смърт. Той е първият християнски римски император, чийто Милански едикт слага край на институционализираното преследване на християните в империята.

Византийският литургичен календар, използван от Източноправославната църква и източнокатолическите църкви с византийски обред, почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството.

През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език: Κωνσταντινούπολις - Градът на Константин), след смъртта на Константин в 337 и остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.

Флавия Юлия Елена, позната също като Света Елена, Елена Августа и Елена от Константинопол (250 – 330) е майка на император Константин I. Счита се, че е родена в Сердика (София) в 250г. Традиционно се счита, че в Ерусалим е издирила къде е била Голгота, заповядала разкопки там и открила Гроба Господен и Светия Кръст.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена.

Празник днес има град Елена. По традиция той ще започне със Света литургия в църквата "Успение Богородично", която ще бъде отслужена от Великотърновския митрополит Григорий. След това владиката ще благослови жителите на града. Ще бъдат обявени новите почетни граждани на Елена.